Докато кметът на Москва Сергей Собянин редовно публикува нови съобщения за свалени летящи обекти — все едно поддържа лична статистика за изтребление на комари — фактите си остават факти: на 16 юни част от близо шейсетте украински дрона, изпратени към столицата, не само прелетяха през трите прехвалени пръстена на противовъздушната отбрана (ПВО), но и подпалиха инсталацията за първична преработка АВТ-6 в Московския нефтопреработвателен завод в Капотня. Засегнатата линия осигурява около половината от капацитета на завода и между 15 и 20% от горивото за столичния регион, изчисли пред медията „Агентство“ експертът от центъра Карнеги Сергей Вакуленко. OSINT-анализатор (специалист по разузнавателни данни от открити източници), цитиран от същото издание, определи представянето на ПВО по време на тази атака като слабо — дипломатична дума за нещо, което явно не работи.
Колко свалени дрона трябват, за да признаеш провал?
В разговор по темата се включи израелският военен журналист Сергей Ауслендер, автор на телеграм-канала „Война с Ордой“. Според него броенето на свалени дронове, с което се занимава московската администрация, е упражнение по самоуспокоение, не показател за нещо реално. Истинският критерий, обяснява той, е предотвратената щета, а не статистиката. Рафинерията гори — значи ПВО не се е справила. Толкова.
Москва се хвали с три ешелона защита — далекобойни системи, среднообхватни комплекси и обектова отбрана за остатъците, плюс авиация. На теория такава конструкция би трябвало да остави небето непробиваемо. На практика дронове, които „пълзят“ със скоростта на птица и нямат нищо общо с балистика, крилати ракети или самолети, кръстосват московското небе както намерят за добре. Обяснението, по думите на Ауслендер, не е загадъчно: по-малките нощни вълни често служат за разузнаване — засичат позициите на системите по радиосигнатурите им, след което следващата, по-голяма вълна просто заобикаля установените точки.
Оттук идва и контрастът, който озадачава наблюдателите — двайсет дрона не постигат нищо, шейсет горят рафинерия. За сравнение, журналистът припомня април 2024 г., когато Иран изстреля стотици дронове към Израел на сравними разстояния — никой от тях не достигна израелското въздушно пространство, благодарение на координирана защита със съюзници. Разликата е цялото обяснение, което е нужно.
Затвореното небе — предпазна мярка, но не срещу дроновете
Малко по-надолу по веригата стои решението на руското Федерално агенция за въздушен транспорт (Росавиация), което от 20 юни ограничава полетите на леки и свръхлеки самолети, а вече и на граждански дронове, на височина до 5,2 километра над Москва и части от шест съседни области. Мярката, поискана от руското Министерство на отбраната, остава в сила до „специално уведомление“ — формулировка, която на бюрократичен език означава „докато не ни писне“. Засегнати са около хиляда частни пилоти и десетки летателни школи, които вече не могат да изпълняват задължителните тренировъчни полети за подновяване на правоспособност.
Ауслендер определя забраната като разумна, но не по причината, която Кремъл изтъква. Според него реалната полза е друга — да попречи на недодяланите зенитчици да свалят случайни леки самолети, объркани с дронове. Срещу самите дронове мярката няма особен ефект, защото, твърди той, украинската страна разполага с разузнавателни данни в реално време — чий точно е източникът, не уточнява, споменавайки само „европейци или американци“ — които позволяват на дроновете да обикалят батареите на ПВО, вместо да летят право към тях.
Дрон или мотопед: кое бучи по-страшно над Крим?
Докато в Москва затварят небето, в анексирания Крим решават проблема със земята. От 17 юни ръководителят на полуострова Сергей Аксьонов забрани нощното движение на мотоциклети, мотопеди, питбайкове и четириколки — първоначално между 20:00 и 06:00 ч., а няколко дни по-късно срокът беше съкратен с два часа. Официалното обяснение е „обществена безопасност и охрана на военни обекти“. Съветникът на Аксьонов Олег Крючков предложи по-конкретна версия пред местна телевизия: бученето на двигателите се бърка с приближаващ дрон, което обърква мобилните огневи групи, разчитащи на слух за откриване на цели. По неговите думи украинските служби дори набират тийнейджъри през съобщителни приложения, за да карат нощем и да създават точно това объркване.
Местните медии в Крим тиражираха и по-цветиста версия — че водачите получават по 10 000 рубли и купони за бензин, за да обикалят в кръг точно преди появата на дрон. Ауслендер я определи без заобикалки като пълна измислица: бензин на полуострова и така е оскъден поради купонната система, въведена след предишни удари по горивната инфраструктура, а представата, че украинското разузнаване си набавя бензинови купони в окупирана територия, граничи с комичното. Обяснението, по думите му, е по-просто — когато нещо не работи, се забранява първото, което се изпречи на пътя.
Орешник: хиперзвук, движен от антика
Темата за прецизността — или липсата на такава — засегна и балистичната ракета със среден обсег (БРСД) „Орешник“, чиято репутация на „ново оръжие“ вече трудно се крепи. Разследване на анализаторския екип Dallas Analytics, базирано на вътрешна кореспонденция между руски отбранителни предприятия, сочи, че ключов елемент от системата за насочване — жироскопичният блок ГУ-503 — произлиза от съветска авиационна разработка от седемдесетте години. Оборудването за неговото калибриране отдавна е спряло да се произвежда, а част от компонентите вече не съществуват на пазара. Отклонение от части от градуса при хиперзвукова скорост се превръща в десетки километри грешка при попадение.
Точно тази грешка, твърдят изследователите, обяснява удара на 24 май тази година по гаражен кооператив в Бяла Църква, Киевска област — вероятна цел е бил товарен аеродром в града — както и втора ракета, която може да е паднала на окупирана територия в Донецка област, вместо да достигне предвидената точка. След инцидента в Бяла Църква руският диктатор Владимир Путин заяви на икономическия форум в Санкт Петербург, че попадението в гражданския обект всъщност е било умишлено — „за удобство при наблюдение на точността“ на бойните блокове. Анализаторите четат изявлението по-просто: ракетата остава в изпитателен стадий, въпреки многократните по-ранни твърдения за започнало серийно производство. Откритите в отломките блокове ГУ-503 носят маркировка от 2025 г. — доказателство, че обещаната модерна замяна на жироскопа така и не е стигнала отвъд хартията.
Купол с дупка от двайсет километра
Последната тема засяга опитите на руските военни да заглушат украинските терминали Starlink със система, наричана „Купол“. Според обясненията на Ауслендер тя може да затрудни връзката между конкретен терминал и спътника му в радиус от около двайсет километра — достатъчно да прикрие склад, арсенал или подстанция, или участък от път с дължина до пет километра, но не повече. Проблемът е структурен: спътниковата мрежа разчита на 6-7 хиляди нискоорбитални спътника, а дрон с терминал просто прелита заглушената зона и се превключва към друг спътник от другата страна. Допълнително усложнение за руската страна е, че SpaceX е в състояние да забележи смущенията по конкретни спътници и да изчисли с прилична точност къде се намира самата заглушаваща система — която впоследствие се превръща в мишена. Ауслендер споменава поразен такъв комплекс някъде около харковското направление през 2024 г. Заключението му е безкомпромисно: цялостно заглушаване на Starlink остава задача, която руската страна не е успяла да реши.
Обобщено, картината от изминалата седмица показва добре познат модел: обявени постижения, които се разпадат при първа проверка. Прехвалените три пръстена на ПВО пропускат точно онова, срещу което би трябвало да защитават; забрана за полети, представена като отговор на дроновете, всъщност цели да предпази собствените зенитчици от самите тях; нощна забрана за мотопеди в Крим се обяснява с объркване на слуха, а не с разкрита диверсионна мрежа; ракета, рекламирана като върхова технологична разработка, се движи с навигационен прибор на половин век; а заглушаването на спътникова връзка опира до система, която покрива по-малко пространство от средно голям паркинг. Дроновете, които „пълзят“ по небето, продължават да намират пътя — а московската статистика продължава да расте успоредно с димния стълб над Капотня.
