Александър Лукашенко, самозваният „президент“ на Беларус, наскоро даде обширно интервю за американското издание Times, в което се представи като „тръмпист“ и предложи услугите си като съветник на Доналд Тръмп. Въпреки това, той не спести критики към американския лидер, като дори заяви, че Владимир Путин може да „изпрати Тръмп на три букви“. Интервюто, взето от журналиста Саймън Шустър, разкрива амбициите на Лукашенко да повлияе на американската аудитория и да се позиционира като ключов посредник в отношенията между САЩ и Русия. В тази статия ще разгледаме ключовите моменти от разговора, целите на беларуския диктатор и неговата роля в геополитическата арена.
Целите на Лукашенко: Влияние върху американската аудитория
Според Шустър, който е известен с книгата си за украинския президент Володимир Зеленски (книгата бе подарена и на Лукашенко по време на срещата), беларуският узурпатор сам е поискал интервюто. Той дори се интересувал колко ще струва, изненадан, че е безплатно. Шустър отбелязва, че Лукашенко е бил особено настойчив, което е рядкост сред световните лидери. Целта? Да се обърне към американците и да подчертае необходимостта от уважителен тон към Кремъл в отношенията с Русия.
Лукашенко се нарича „тръмпист“ пет пъти в интервюто, като подчертава подкрепата си за Тръмп още по времето на президентството на Джо Байдън. Той критикува американската демократия, споменавайки инцидента в Конгреса и опитите да се съди Тръмп. В същото време, той предлага да бъде съветник на Тръмп, твърдейки: „Няма лидер в света, който познава Путин по-добре от мен“. Той дори предлага да организира среща между двамата, като се позиционира като „преводач от путински“.
Двойствената позиция: Лоялност към Русия и автономия
Една от ключовите теми в интервюто е двойствената позиция на Лукашенко. Той подчертава, че никога няма да предаде Русия и че е „проруски политик“. Въпреки това, той се опитва да покаже автономия, разказвайки как е давал съвети на Путин – например да евакуира населението от Донбас или да не ходи на „унизителни“ преговори в Истанбул. Лукашенко отрича да е знаел за нахлуването в Украйна от беларуска територия през февруари 2022 г., твърдейки, че руските войски просто „завили надясно“ по пътя си към Русия, докато се връщали от учения. Това твърдение противоречи на официалните руски заявления за целите на „специалната военна операция“ и се възприема като опит да се дистанцира от военни престъпления.
Шустър заключава, че Лукашенко е бил използван от Путин за имитация на диалог със Запада, докато Русия продължава настъплението в Украйна. Журналистът отбелязва, че Лукашенко е предавал сигнали между САЩ и Русия през последните месеци, но ролята му е била минимална. Въпреки това, Лукашенко се опитва да се представи като важен посредник, особено в контекста на срещата между Тръмп и Путин в Аляска.
Критика към Европа и фокус върху САЩ
Лукашенко не крие пренебрежението си към Европа, заявявайки, че Тръмп правилно „накланя“ европейците и че те могат да бъдат „изпратени“. Той вярва, че ако постигне признание от Тръмп, проблемите с Европа ще се решат автоматично. Това отразява стратегията му да игнорира европейската дипломация и да се фокусира върху САЩ. В интервюто той критикува Тръмп за нестабилност – нарича го „балтун“ (бъбривец), който сутрин налага мита, а вечер ги отменя – но винаги добавя: „Аз съм тръмпист“.
Ролята на Беларус в мирния процес и отношенията с Русия
Според анализаторите, ролята на Лукашенко в евентуални мирни преговори е ограничена до логистична подкрепа, като обмяна на военнопленници, която традиционно се провежда на беларуска територия. Той не се вижда като ключов играч в преговорите, въпреки че се опитва да се представи като такъв. Шустър отбелязва интересен детайл: Лукашенко нарича Запорожката и Херсонската области „исторически украински“, което може да е сигнал за възможни териториални компромиси, но вероятно е опит да покаже дистанция от Путин.
Отношенията с Русия не са идеални. Лукашенко се оплаква от икономически проблеми – намаляващ експорт, липса на отстъпки за нефт и забавяне на кредити. В Русия има сили, които виждат Беларус, като част от „руския свят“ и се дразнят от контактите му със САЩ. Той споменава „институт“ в Русия (вероятно Службата за външно разузнаване), който докладва на Путин за „многопосочността“ му.
Ученията „Запад“ и потенциални заплахи
Интервюто се докосва и до военните учения „Запад“, които Лукашенко отложи, допринасяйки за мира в региона. Опозиционни фигури в Беларус предупреждават, че Русия може да използва страната за нова ескалация срещу НАТО през следващите години. Анализаторите отбелязват, че Путин често оправдава действията си с „инициативи от долу“ – като покани от съюзници. Беларус предлага „правдоподобно отричане“ за Русия, но вероятността от такъв сценарий зависи от силата на НАТО и приоритетите на Путин.
Балансиране на два стола
Интервюто на Лукашенко разкрива класическото му балансиране между Русия и Запада. Като „малък автократ“ в малка страна, той търси пространство за маневри, за да запази властта си. Въпреки амбициите си да бъде посредник, Шустър е скептичен към реалното му влияние.
