Преговорите между Русия и Украйна в Истанбул, проведени на 15 май 2025 г., бяха очаквани с голямо внимание, но завършиха без успех, както мнозина предвидиха. Въпреки че двете страни избягваха да използват думата „провал“, резултатът беше ясен – разговорите не доведоха до напредък. Тази статия разглежда хода на събитията, позициите на страните и по-широкия контекст, включително ролята на международните играчи и значението на тези преговори за Турция и Украйна.
Преговорите, отложени с един ден и на ръба на срив, продължиха около час и половина. Въпреки напрежението, самото сядане на двете делегации на една маса беше постижение, особено след събитията на 15 май. Руската делегация представи ултимативни искания, включващи изтегляне на украинските войски от т.нар. ДНР, ЛНР, Херсонска и Запорожка области, включително от територии, присъединени към Русия през есента на 2022 г., които все още не са под пълен руски контрол. Русия контролира почти изцяло само Луганска област, докато другите области са под контрола ѝ средно на около 70%. След предсказуемия отказ на Украйна, руската страна заплаши, че при следващ кръг преговори ще включи и Сумска и Харковска области като част от изискванията си за „зона на сигурност“. Това доведе до усещането, че преговорите са напълно провалени.
Въпреки това, след консултации на Киев с европейски лидери и разговор с американския президент Доналд Тръмп, беше обявено, че преговорите ще продължат, макар без конкретна дата. Киев призова за нови санкции срещу Русия, подкрепен от някои европейски лидери. Германският канцлер Фридрих Мерц отбеляза събитието като „положителен сигнал“, докато британският премиер Киър Стармър определи руската позиция като „неприемлива“. Френският президент Еманюел Макрон заяви, че Русия е игнорирала призивите на САЩ, Украйна и Европа за примирие, а полският премиер Доналд Туск обвини Русия в проваляне на преговорите. Тръмп, от своя страна, изрази готовност да се свърже с руския президент Владимир Путин, за да обсъди урегулирането на конфликта.
Защо преговорите се провалиха?
Основната причина за провала е максималистичната позиция на Русия, която изглежда беше по-скоро тактически ход за задаване на високи изисквания, отколкото сериозно предложение за мир. Украйна, от своя страна, не можеше да приеме тези условия, тъй като те биха означавали капитулация и загуба на значителни територии. Освен това, преговорите бяха усложнени от външни фактори, включително влиянието на Тръмп, който изглежда се опитваше да посредничи, но чиито действия бяха възприети като опит за „прегръдка“ с Путин.
Руската страна, не показа истинска готовност за компромис. Заплахите за разширяване на конфликта към Сумска и Харковска области бяха възприети като опит за сплашване, а не като основа за диалог. В същото време, отсъствието на Путин от Истанбул, въпреки предложението на Тръмп за среща на високо ниво, подчерта нежеланието на руския диктатор да поеме рискове, свързани с безопасността му. Това беше особено забележително, предвид опасенията за сигурността на полета му над Черно море или Краснодарския край, където украинските сили вече са демонстрирали способността си да свалят руски самолети.
Ролята на Турция
Турция изигра ключова роля като домакин на преговорите, опитвайки се да се позиционира като неутрална площадка за диалог, подобно на Швейцария. За Анкара тези преговори бяха възможност да засили международния си престиж, особено след активната ѝ роля в свалянето на режима на Асад в Сирия. Въпреки провала, самото провеждане на преговорите в Истанбул беше успех за турската дипломация, особено предвид подкрепата, която Турция оказва на Украйна с доставки на оръжия, включително дронове и други системи, без да ги афишира публично.
Контекст
Преговорите в Истанбул не бяха само за Русия и Украйна. Те бяха част от по-широка геополитическа игра, в която участват САЩ, Европа и други глобални играчи. Тръмп, с неговото желание за бързо разрешаване на конфликта, се опита да наложи своята визия, но това предизвика съпротива както от Киев, така и от европейските лидери. Украйна, зависима от американската военна помощ, не можеше да отхвърли напълно предложенията на Тръмп, но успя да покаже, че Русия е тази, която проваля преговорите.
Освен това, действията на Тръмп в Сирия, където той обяви намерение да свали санкциите срещу новия лидер Ахмад Аш-Шара, предизвикаха напрежение с Турция. Това решение може да отслаби влиянието на Анкара в Сирия, тъй като страни от Персийския залив като Катар, ОАЕ и Саудитска Арабия вероятно ще започнат да финансират възстановяването на Сирия, намалявайки турското влияние.
Преговорите в Истанбул бяха повече театър, отколкото реален опит за постигане на мир. Те показаха, че нито Русия, нито Украйна са готови за компромис в настоящия момент. За Турция събитието беше възможност да укрепи позицията си на международната сцена, докато за Украйна – начин да демонстрира решимост и да запази подкрепата на западните си съюзници. В същото време, провалът на преговорите отслаби позициите на Тръмп, който не успя да наложи своята визия за бързо урегулиране. В крайна сметка, този епизод подчерта сложността на конфликта и необходимостта от по-сериозен и координиран подход от страна на международната общност.
