Обявеното от руския президент „Великденско примирие“ предизвика множество спекулации и коментари, особено в контекста на продължаващите военни действия. Според информация от руски източници, това примирие далеч не е означавало взаимно спиране на огъня. Вместо формулата „ние не стреляме, вие не стреляте“, то по-скоро е следвало принципа „вие не стреляте, а ние правим каквото си искаме“. Тази интерпретация бе потвърдена от руски Telegram канали, които съобщиха, че много военни части не са получили заповед за спазване на режим на тишина. Това разкрива сериозни проблеми в комуникацията и координацията в руската армия, които продължават да съществуват дори след смяната на военния министър Шойгу с Белоусов.
В действителност, това „примирие“ изглежда е било използвано от руските сили за тактически цели. През този период те са прехвърляли личен състав и техника към позиции, които иначе биха били подложени на удари от украинските въоръжени сили (ВСУ). На някои места руските части са се възползвали от временното затишие, за да се изтеглят от опасни зони и да избегнат загуби.
Успешни удари на ВСУ
Един от възможните катализатори за обявяването на това „примирие“ може да са били успешните удари на ВСУ в дните преди Великден, по-специално на 19 април. Сред тях се откроява атаката срещу център за управление на дронове в село Теткино, Курска област. С един прецизен удар украинските сили унищожиха около 20 оператори на дронове и значително количество оборудване. Този удар е отбелязан като особено успешен, тъй като подобен мащаб на ликвидирани специалисти в една атака е рядкост.
Руските „духовни“ мерки за защита
В опит да повишат морала и да защитят позициите си, руските сили прибягват до необичайни методи. Наскоро стана известно, че към фронтовата линия в Донецка област е било изпратено копие на иконата „Спас Нерукотворни“. Според руски източници, тази икона носи „секретни инициали“ на Владимир Путин, поставени на две места – близо до лика на Христос и на друго място върху иконата. Тези инициали, нанесени с „таен състав“, се смятат за символ на висша защита и благословия.
Освен това, в друг инцидент, мощи на „Матушка Матронушка“, изпратени лично от военния министър Белоусов, бяха унищожени при артилерийски удар заедно с четирима души от ескорта, двама от които офицери. Тези събития подчертават абсурдността на опитите да се разчита на религиозни артефакти за защита в условията на съвременна война.
Обявеното „Великденско примирие“ се оказа по-скоро тактически ход, отколкото искрено усилие за временно спиране на огъня. То позволи на руските сили да прегрупират войските и техниката си, докато украинските сили продължиха да нанасят ефективни удари. В същото време, използването на религиозни символи и артефакти от руска страна разкрива отчаяни опити за повишаване на бойния дух в условията на организационен хаос и военни неуспехи. Тези събития подчертават контраста между пропагандните ходове на Русия и реалността на бойното поле.
