На 7 и 8 юли лидерите на държавите от Северноатлантическия договор за отбрана (НАТО) се събраха в Анкара за 36-ата среща на върха на организацията — втора, домакинствана от Турция, след срещата в Истанбул през 2004 година. Допреди два месеца събитието изглеждаше по-скоро проходно — Доналд Тръмп спореше с европейските партньори за Ормузкия пролив, а самият континент имаше достатъчно вътрешни разногласия, за да не си прави особени илюзии за постигнатото единство. Сега картината е друга: лидерите на всичките 32 държави членки присъстват, а специални гости са украинският президент Володимир Зеленски и южнокорейският президент Ли Дже Мьон. На дневен ред е разходът за отбрана и подкрепата за Украйна — с други думи, точно темите, около които Москва напоследък демонстрира завидна изобретателност.
Защото, докато НАТО подготвяше протокола си, бункерният маниак Владимир Путин подготвяше своя собствен — състоящ се от ракети, дронове и една церемония с ковчег.
Три хода на Кремъл, които трябваше да изглеждат внушително
Първият ход бе нанесен в нощта на 1 срещу 2 юли, когато руската армия удари Киев с комбинация от балистични и крилати ракети и стотици ударни дронове. Според украинската Държавна служба за извънредни ситуации, цитирана от уикипедийната хроника на удара, атаката засегна над 30 локации в града, с преки попадения по 20 жилищни сгради; загинаха най-малко 31 души, а 102 бяха ранени. Кметът Виталий Кличко определи удара като най-масираният от началото на войната. В Министерството на отбраната на Русия версията, разбира се, беше друга — атака по „предприятия на военно-промишления комплекс и обекти на топливно-енергийния комплекс“. Читателят е свободен сам да прецени коя от двете формулировки описва по-точно жилищен блок в Дарнишки район.
Вторият ход бе представителен театър със завземането на Константиновка на 3 юли, поднесено тъкмо навреме за разговора на бункерния с Тръмп.
Третият ход беше делегация на погребение. На 4 юли в Техеран започнаха траурните церемонии на ликвидирания „върховен лидер“ на Иран, аятолах Али Хаменей, загинал на 28 февруари при израелск удар по резиденцията му. Церемониите, продължили седмица заради необходимостта от охлаждане на 2 кг. спръжки останали от тялото му, в течение на над четири месеца, привлякоха делегации от близо 100 държави — руската делегация бе водена от заместник-председателя на Съвета за сигурност на РФ Дмитрий Медведев. Символиката е трудна за подминаване: докато НАТО обсъжда бъдещето на трансатлантическата сигурност, Москва изпраща бившия си президент да представлява федерацията на погребението на съюзник, чийто режим самата война с Израел и САЩ остави обезглавен.
Сумата от тези три хода би трябвало да внуши сила. Ефектът обаче излезе точно обратен — образът на федерацията в момента се въплъщава по-скоро в куриозна фигура, отколкото в стратегическа заплаха.
Какво направи Украйна, докато Кремъл подготвяше представлението си?
Отговорът е: доста повече, отколкото PR отделите в Москва вероятно очакваха. В нощта на 5 срещу 6 юли украинските Сили за специални операции, Службата за сигурност и Силите за безпилотни системи проведоха координирана поредица от удари, обхващаща едновременно рафинерийната индустрия дълбоко в руската територия и логистиката на окупационната групировка в Крим.
По линията „нефт“ бе засегнат възел от рафинерии и терминали край Балтийско море — удари по Ярославската рафинерия и нефтоналивния терминал във Висоцк, докато по-рано вече бяха съобщавани поражения по обекти в Усть-Луга и Санкт Петербург. Успоредно с това бе засегнато и предприятие в Калужка област — там пожар избухна в промишлено предприятие след атака на безпилотни летателни апарати, потвърждение на украинските твърдения за нов удар в близост до Москва.
Но истинската новина на седмицата дойде от Сибир. На 6 юли украински дронове поразиха Омската рафинерия — най-голямата в Русия по обем на преработваната нефт — за първи път откакто войната започна. Ударът бе нанесен от подразделения на Силите за специални операции, а дроновете FP-1 изминаха до 3000 километра, за да достигнат целта си. Според украински генерален щаб, Омската рафинерия се оказа последният от 11-те най-големи производителя на бензин в Русия, който досега не беше поразяван. Собственост на „Газпром нефт“, предприятието преработва над 20 милиона тона нефт годишно и произвежда, освен горива, и стотици други нефтохимически продукти — с други думи, поражението му се отразява не само на бензиностанциите, но и по цялата производствена верига, свързана с продукцията му.
Означава ли това, че руската система за противовъздушна отбрана внезапно е спряла да работи? Разбира се, че не — губернаторът на Омска област побърза да увери обществеността, че по-голямата част от дроновете са били свалени, а няколко успели да достигнат промишления възел на града. Проблемът за Кремъл е, че „няколко“ се оказват достатъчни, когато целта е на 2500 километра от украинската граница — разстояние, което допреди месец звучеше практически недостижимо.
Блокът „Крим“ бе не по-малко показателен. Украински сили удариха военновъздушната база „Гвардейское“, зенитно-ракетния комплекс „Панцир-С2“ край Симферопол, нефтения терминал и нефтобазата ТЕС-1 в Керч. Резултатът: двайсет града и района на полуострова останаха без ток, а окупационните власти побързаха да обяснят инцидента с уклончивата формулировка за „външно въздействие върху високоволтовите мрежи“ — сякаш токът е изчезнал сам по себе си, от неудобство.
Означава ли всичко това, че срещата на върха ще мине без изненади?
Едва ли. Историята на последните месеци учи, че диктаторът рядко се задоволява с един-единствен ход, а и войната далеч не е приключила само защото календарът показва среща в Анкара. Но фонът, на който лидерите на Северноатлантическия договор за отбрана седнаха на масата тази седмица, е показателен сам по себе си: Кремъл влезе в срещата с изгорели рафинерии от Балтика до Сибир, с обезточен Крим и с делегация, върнала се от погребение на съюзник, вместо от триумф. Ако целта на московските ходове бе да сплаши Алианса, ефектът излезе точно противоположен — по-скоро доказателство за уязвимост, отколкото за сила.
По текст на Антиколорадос
