Когато Ормузкият проток спре да работи, светът усеща това от сметката за ток в Сингапур до цената на хляба в Судан
Персийският залив отдавна не е просто регионален въпрос. Достатъчно е да се запушат стратегическите морски пътища около него и последиците се усещат буквално навсякъде — в африканските пазари на храна, в електрическите мрежи на Югоизточна Азия, в европейската енергетика и в ценниците на британските фермери. Войната в Иран и блокадата на Ормузкия проток превърнаха тесен морски коридор в детонатор с глобален обхват.
Ормуз: теснина, през която минава светът
Всяка секунда — около 30 тона нефт преминават през Ормузкия проток. Всеки час — по един танкер от клас Suez Max. През 2025 г. дневният поток е бил около 20 млн. барела нефт, или приблизително една пета от цялата световна търговия с нефт. Около 80% от него е отивал за Азия — 44% само за Индия и Китай. Освен това през пролива са преминавали над 110 млрд. куб. м. втечнен природен газ годишно — близо 19% от световната търговия. Катар е изнасял 93% от своя ВПГ именно оттам, Саудитска Арабия — 96%.
В първите дни след началото на войната международното корабоплаване практически спря. Около 500 нефтогазови танкера се натрупаха от двете страни на пролива. И макар числата да звучат абстрактно, последствията бяха много конкретни.
Китай: когато резервите те спасяват
Китай е добър пример как кризата не се превръща в срив, ако подготовката е свършена навреме. Според оценки на Reuters, базирани на данни от Kepler, Energy Aspects и Vortexa, страната е разполагала с над 1 млрд. барела нефт в държавни и търговски запаси. Достатъчно за около седем месеца, за да компенсира изпадналите доставки през Ормуз.
Пекин бе ускорил и електрификацията на транспорта именно с оглед на подобни сценарии. Диктаторът Си Дзинпин може да си е позволил много неща, но поне плановата икономика в случая с енергийните резерви работи.
Индонезия: горивото и политиката са неразделни
Индонезия внася около 25% от сурия нефт и 30% от газа си от Близкия изток. В тази страна покачването на цените на горивото не остава икономически проблем — много бързо се превръща в политически. Историята го доказва многократно: през май 1998 г. увеличение на цените на бензина с 71% стана един от спусъците на масовите протести, довели до падането на режима на Сухарто. През 2008 и 2012 г. — нови протести, сълзотворен газ, запалени полицейски постове. През 2022 г. — пак хиляди по улиците.
За да не се повтаря историята, правителството субсидира горивото. За 2026 г. субсидиите са планирани да погълнат близо 10% от държавния бюджет — при допускане за нефт около 70 долара за барел и стабилен курс на рупията. Настоящият шок разруши тази сметка напълно. На 13 март министърът-координатор по икономиката заяви, че при продължаващ конфликт задържането на дефицита под 3% от БВП ще е трудно. Два дни по-късно президентът Прабово Субианто допусна временно превишаване на лимита в режим на извънредно положение — точно като по времето на COVID.
Сингапур: как войната в Иран влиза в битовата сметка за ток
Сингапур е показателен пример за това как дистанцията не те предпазва. През 2024 г. 94% от електроенергията в страната е произвеждана от газ, а 87% от целия газ е отивал именно в енергийната система. Вторият по големина доставчик на ВПГ — Катар — е осигурявал около 14% от газовия внос на страната.
На пръв поглед загубата на 14% не звучи катастрофално. Но в Сингапур цената на тока се определя не от средната стойност на целия газ, а от цената на последния обем, без който системата не може да функционира. Точно този обем трябва спешно да бъде заменен с по-скъп газ — и именно той започва да задава цената на целия пазар. Резултатът: поскъпва не само недостигащото количество, а целият ток. Средната месечна сметка за семейство в четиристаен апартамент вече е нараснала с близо 2 долара. Малко, ще кажете. Но е само началото.
Торовете: войната, която удари реколтата
Знаете ли, че войната в Иран може да остави масите без хляб?
Ормуз не е само нефтопровод — през него минава и около една трета от световната морска търговия с торове. Пет страни от Залива — Иран, Катар, Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн — осигуряват около 23% от световната търговия с амоняк, 34% с карбамид и 18% с амониеви фосфати.
Страни, зависими в огромна степен от вноса на торове по море от Залива: Судан (54%), Шри Ланка (36%), Австралия (32%), Танзания (31%), Сомалия (30%), Пакистан и Тайланд (27%), Кения и Нова Зеландия (26%), Мозамбик (22%).
Австралийски фермери вече намаляват засетите площи с пшеница. В Сомалия цените на някои хранителни продукти са нараснали с около 20%. Судан внася над 80% от пшеницата си. Ако конфликтът не приключи до средата на годината и нефтът се задържи над 100 долара за барел, броят на хората в остра хранителна несигурност може да нарасне с още 45 млн. — върху и без това съществуващите 318 млн.
Британия внася около 60% от азотните торове. Цената им е нараснала с около 50 лири за тон, а търговците са спрели да фиксират цени предварително. Фермерите нерядко разбират колко ще платят едва в деня на доставката.
В Индия — намален добив на карбамид. В Словакия производителят на торове Duslo е свил производство до техническия минимум.
Логистиката: когато Джебел Али спре
Съвкупният внос на страните от Източноафриканската общност от Китай е бил 11 млрд. долара през 2023 г. — оборудване, резервни части, пластмаси, текстил, лекарства, химически суровини, домакински стоки. Значителна част от тези доставки са преминавали не директно, а през пристанища в Персийския залив — преди всичко през Джебел Али в Дубай, откъдето са прехвърляни на по-малки фидерни кораби за Източна Африка.
Когато пътят към тези хъбове беше прекъснат, схемата се срина. Товарите започнаха да се пренасочват към Фуджейра, Хор Факан, Сохар, Джеда и Сохна, а оттам по суша или по по-дълги морски маршрути. Но тези пристанища не могат да заменят Джебел Али. Последваха закъснения, претоварване, митнически проблеми и ръст на разходите.
Фрахтовите индекси за една седмица са скочили със 72% за чисти танкери и с 54% за мръсни. Застрахователи са започнали да оттеглят покритие след ударите на САЩ и Израел по Иран и ответните атаки на иранския режим. Поне три танкера са повредени, около 150 кораба са блокирани в зоната на риска.
Въздушният товарен трафик: малко по тегло, огромно по стойност
Авиотоварите представляват малка част от световната търговия по тегло, но около една трета по стойност — лекарства, електроника, чипове, бързоразвалящи се продукти. Авиотрафикът между Европа и Близкия изток в седмицата 9–15 март 2026 г. е бил с 52% по-нисък от година по-рано. Над 6 000 полета са отменени в седем страни от региона — повече от 3 000 само на летище Дубай Интернешънъл. Цените за авиотоварен превоз на отделни коридори са нараснали до 70%, а наличните превозни мощности на маршрута Азия–Близкия изток–Европа са намалели с 39%.
Резултатът е блокиран хуманитарен товар за над 26 млн. долара: лекарства за Газа за 6 млн., лабораторни материали за 1,5 млн., медицински товари за Ливан, Йемен и Сомалия.
Европа и Азия: кризата като повод за преосмисляне
Ще окаже ли войната в Иран онова, което климатичните призиви не успяха?
На 10 март председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен нарече съкращаването на ядрената генерация стратегическа грешка. Еврокомисията обеща 200 млн. евро гаранции за частни инвестиции в нови ядрени технологии. Свръх опасната атомна енергетика, дълго отхвърляна от европейски правителства под натиска на зелените, изглежда прави завръщане — не защото е станала по-малко опасна, а от необходимост. Ядрената мафия това и чакаше, за да напълни сметките си с нови милиарди.
Тайван е сключил нов договор за 1,2 млн. тона американски ВПГ годишно до 2050 г. Южна Корея е осигурила 110 млн. барела алтернативен нефт от 17 страни. Саудитска Арабия е пуснала в пълна мощност тръбопровода East-West на 7 млн. барела дневно. Израелският премиер Бенямин Нетаняху е предложил изграждане на нефтени и газопроводи през Арабския полуостров до израелски пристанища в Средиземно море.
Бразилия — основен износител на пиле и царевица за региона — трябваше да преорганизира доставките си, а средното им времетраене нарасна с около 15 дни.
Накрая: не е само близкоизточен конфликт
Войната в Иран удари държавни бюджети, електрически мрежи, земеделие, морска логистика, авиопревози и външна търговия на различни континенти. Терористичните организации Хизбула и Хамас, иранският режим на КСИР и неговите прокси-структури от десетилетия дестабилизират региона — а сега сметката пристигна и при онези, които смятаха, че са достатъчно далеч.
Въпросът вече не е само кога ще свърши кризата, а по какви правила световната икономика ще функционира след нея — и кой ще е платил най-висока цена за чуждите военни авантюри.
Статията е базирана на данни от Reuters, Kepler, Energy Aspects, Vortexa, EMA и UNCTAD.
