Удар по Бершева и иранските ракети
На осмия ден от войната между Израел и Иран, единична иранска ракета или фрагменти от свалена ракета причиниха сериозни щети в южния израелски град Бершева, наричан „столицата на юга“. Според първоначалните данни, противоракетната отбрана на Израел е опитала да прехване ракетата, но все още не е ясно дали тя е била свалена или е достигнала целта си. Спекулира се, че разрушенията в Бершева са причинени от голям фрагмент на свалена ракета, тъй като щетите не са толкова тежки, колкото при директен удар, какъвто беше регистриран предишния ден в град Рамат Ган. Въпреки това, дори фрагментите от иранските ракети могат да бъдат изключително опасни. Например, в град Ариел падна голям фрагмент от свалена ракета, което показва мащаба на заплахата.
Израелската армия използва системи за противоракетна отбрана от по-нисък ешелон, като „Прашката на Давид“ и CS-2, за да унищожава подобни фрагменти и да минимизира щетите. Въпреки това, тези фрагменти често падат по непредсказуеми траектории, което затруднява тяхното прихващане. В Бершева са пострадали автомобили и сгради, а жителите на засегнатите райони са евакуирани. В момента властите разследват инцидента и работят по отстраняването на последствията.
Иранските ракетни атаки са нанесли значителни щети в Израел. Според данни от израелската налогова служба, която управлява компенсациите за имуществени вреди по време на военни действия, са подадени над 25 000 заявления за обезщетение. От тях 20 500 са за повредена недвижима собственост, 2100 за автомобили и 2400 за движимо имущество. Около 5000 души са били евакуирани от домовете си поради разрушения. Някои жители обаче предпочитат да останат в домовете си, ако те са частично годни за обитаване. Например, в някои случаи хората затварят щорите в непострадали стаи и продължават да живеят там, въпреки щетите.
Предварителните оценки показват, че макар щетите да са сериозни, те все още не са толкова катастрофални, колкото се очакваше преди началото на войната. Израелската противоракетна отбрана до голяма степен успява да ограничи пораженията.
Израелските контраатаки
В отговор на иранските атаки, Израел продължава да нанася удари по инфраструктурата на иранския режим. През изминалата нощ 60 израелски самолета са участвали в операция, при която са нанесени 120 удара по цели в Иран. Сред атакуваните обекти са заводи за производство на ракети и ракетни компоненти, металургични предприятия, произвеждащи части за ракети, както и щаб-квартирата на проект СПН в Техеран. Този проект е свързан с разработването на напреднали оръжия, включително елементи за ядрената програма на Иран. Смята се, че той е бил ръководен от Мохсен Фахризаде, водещ ирански ядрен учен, убит през 2020 г. при „загадъчни“ обстоятелства.
Особено внимание привлича ударът по квартал Лавизан в Техеран, където се предполага, че се намира бункер, в който се укрива върховният лидер на Иран, аятолах Али Хаменей. Не е ясно дали ударът е бил насочен конкретно срещу него, но според видеозаписи са използвани противобункерни бомби. Израелски официални лица, включително министърът на отбраната Исраел Кац, открито говорят за необходимостта от „разправяне“ с Хаменей, което поражда спекулации за евентуална ликвидация. Въпреки това, няма потвърждение дали той е жив или не, а в подобни режими обявяването на смъртта на лидера често се забавя поради вътрешни политически борби.
Евакуация и международна реакция
В Израел продължава операцията „Безопасно завръщане“, която цели евакуацията на израелски граждани, блокирани в чужбина. Самолети и морски транспорт се използват за връщането на хора от градове като Ню Йорк, Ларнака, Атина, Лондон, Париж, Рим, Лос Анджелис и Бангкок. Само за днес се очакват 14 полета на авиокомпания „Ел Ал“. В същото време, в Иран интернетът е напълно прекъснат за втори пореден ден, което е най-продължителното прекъсване от протестите през 2019 г. Това вероятно е мярка за предотвратяване на координирани протести, особено след израелските удари по структури, свързани с вътрешната сигурност, и хакерски атаки срещу иранските държавни телевизии, които призовават към бунтове.
Американската позиция
Според публикация в „Ню Йорк Таймс“, администрацията на Доналд Тръмп все още не е взела решение за нанасяне на удари по иранските ядрени обекти. Сред обсъжданите причини за колебанието са опасенията от хаос в Иран, подобен на този в Либия или Сирия, както и страх от терористични отговори. Някои експерти смятат, че Израел може да се справи сам, което би укрепило позицията му като регионална сила. Други обаче предполагат, че САЩ може да нанесат ограничени удари по обекти като Фордо, без да се ангажират напълно във войната. Има и спекулации за използване на тактическо ядрено оръжие, но това се смята за малко вероятно.
Интересен факт е, че анализатори следят косвени признаци за предстоящи американски действия, като увеличаване на поръчките за пици около Пентагона или подобряване на храната за военните, което често е индикатор за повишена активност.
Войната между Израел и Иран навлезе в осмия си ден, като конфликтът придобива рутинен характер. Израел запазва въздушно превъзходство и продължава да нанася удари, докато Иран отвръща със зле „прицелни“ ракетни атаки. Въпросът за евентуално американско участие остава ключов, като решението на Тръмп може да промени хода на конфликта. Междувременно, хуманитарните и материалните последици в Израел нарастват, а в Иран се засилват опитите за контрол над информацията и общественото недоволство.
По текст на Сергей Ауслендер – израелски, военен журналист и коментатор.
