Военният коментатор Давид Шарп анализира потенциалните сценарии за американска военна намеса в Иран в контекста на масовите протести в страната и заплахите на президент Тръмп за удари при репресии срещу демонстранти.
Вероятност за американски удар
Според Шарп, макар действията на президент Тръмп традиционно да не са лесно предсказуеми, трябва да се разграничат различни аспекти на възможната военна интервенция:
Потенциални поводи за удар:
- Възобновяване на иранската ядрена програма
- Съвместни действия с Израел
- Репресии срещу протестиращи (за което Тръмп публично е обещал американски удари)
Експертът признава, че е „задънена улица“ относно вероятността от удар заради репресиите. От една страна, Тръмп е направил публично обещание, но от друга страна – подобен удар би могъл да доведе до голяма война с Иран, което САЩ искат да избегнат.
Уроците от операцията във Венецуела
Неотдавнашната операция на САЩ във Венецуела демонстрира решителността на Тръмп да използва сила. За Иран темата е двойно болезнена – Венецуела е партньор и съюзник на Техеран. Този прецедент със сигурност влияе на иранските оценки за възможните американски действия.
От техническа гледна точка, венецуелската операция не е сериозна пречка за удар по Иран – американците могат да нанесат удар „буквално всяка секунда“. Въпросът е в политическото решение и готовността за последващото развитие на събитията.
Иранските отбранителни възможности
Сравнено с 12-дневната война, Иран днес е значително по-слабо подготвен за външни удари:
- ПВО системите са в голяма степен унищожени по време на въпросната война
- Ракетният арсенал е намален, въпреки частичното възобновяване на производството
- Баллистичният потенциал се оказа по-малко ефективен от очакваното
Шарп посочва, че иранците вероятно са били „неприятно изненадани“ от резултатите от юнската война. Те са разчитали много повече на своята ПВО и са очаквали, че възможностите на Израел да нанесе щети няма да бъдат реализирани толкова бързо.
Днес Иран трябва да разбира (според експерта), че:
- Няма боеспособна ПВО, способна да отрази дори израелски удар, камо ли американски
- Запасът от ракети със среден обсег е значително намален
- Балистичният им потенциал е по-ограничен от очакваното
Възможни сценарии за американска операция
Шарп очертава три основни варианта:
1. Ограничен предупредителен удар (най-вероятен)
- Удар по военни цели или символи на властта
- Цел: да се покаже сериозност без ескалация до голяма война
- В стила на Тръмп – както при Венецуела и действията срещу Иран през юни 2025
2. По-чувствителен удар
- Удар по обекти от сериозно значение
- По-високи шансове за мащабен ирански отговор
3. Мащабни удари за смяна на режима (най-малко вероятен)
- Цел: разклащане на режима в буквален смисъл
- Експертът смята този вариант за най-малко вероятен
Защо затварянето на Ормузския проток е сериозна заплаха
Въпреки че САЩ вече не зависят от петрол от Персийският залив, затварянето на пролива би било:
- Удар по американските съюзници – Саудитска арабия, Катар, Бахрейн, Кувейт
- Заплаха за световната икономика с непредсказуема динамика на цените
- Ескалация по множество направления – ракетни и дронови атаки срещу американски бази
Подобен сценарий би означавал мащабни бойни действия, включително атаки срещу американските бази в Катар и Бахрейн с ракети и безпилотници.
Защо смяната на режима не може да бъде гарантирана цел
Шарп обяснява, че когато се провежда военна операция, целта трябва да зависи от теб и да бъде постижима с „огромна вероятност – 95% или дори 100%“. Целите от типа „ами ако се получи“ не са сериозен подход.
Три начина за смяна на режим:
- Военен преврат (малко вероятен в Иран)
- Революция/масови протести
- Окупация (изключена за Иран)
Примерът със Саддам Хюсеин
Иракският диктатор беше свален през 2003 г., когато американците „буквално пристигнаха с танкове в Багдад“. Преди това, въпреки военните поражения, влошаването на живота и враждебността на 70-80% от населението, докато силовите структури не се разпаднаха, режимът устояваше.
Иранският режим има „сериозен буфер“ под формата на „привилегировани силови структури“. Докато те не се разклатят, трудно е да се прогнозира свалянето отвън.
Безполетната зона – ефективна ли е мярка?
Безполетна зона над Иран би била сериозна мярка, но:
- Протестиращите не се потискат от въздуха в момента
- Би нарушила въздушният трафик с външния свят
- Изисква мащабна война – постоянно присъствие над Иран, унищожаване на ПВО, сваляне на всичко, което излита
Шарп подчертава критичната разлика с Либия:
- В Либия вече имаше гражданска война и организирани бунтовници
- Безполетната зона им даде огромно военно предимство
- В Иран засега няма подобна ситуация
Защо няма възтанническо движение в Иран?
Основната причина е липсата на критична маса от хора, готови да вземат оръжие. Макар да има:
- Кюрдски групировки
- Белуджистански групировки
- Малко количество активна опозиция
…няма това „количество и качество“, необходими за ефективна въоръжена съпротива.
Защо няма чуждестранна поддръжка с оръжие:
- Трябва голямо количество желаещи да го използват
- Липсва масова база на недоволството за ефективна въоръжена борба
- Иранските силови структури са ефективни и масови
- Никой не може да организира съпротива вместо иранците
Шарп заключава: „Израел би бил много радостен от смяна на режима“, но проблемът е, че вместо иранците никой няма да се заеме сериозно с въоръжената борба срещу ислямистката диктатура.
Въпреки заплахите на Тръмп и отслабената отбранителна способност на Иран, военна намеса остава непредсказуема и рискована стъпка. Най-вероятният сценарий, ако се стигне до удар, е ограничена операция с предупредителен характер, а не мащабна кампания за смяна на режима – нещо, което не може да бъде гарантирано дори с най-мощната военна сила.
