В последните месеци в Русия се наблюдава нарастващо напрежение, което обхваща не само политическите и икономически елити, но и така наречените „Z-патриоти“ – поддръжници на военната операция в Украйна. Според източници, близки до тези среди, сред тях се оформя убеждението, че ако се появи авторитетна фигура, готова да се противопостави открито на настоящото ръководство и неговото обкръжение с най-радикални средства, тя ще получи значителна финансова подкрепа. Тази подкрепа, според слуховете, би надхвърлила дори най-смелите финансови очаквания за подобна борба. Проблемът обаче е в липсата на „истински смели водачи“, които да поемат тази роля.
Анонимни източници твърдят, че ако бунтът на Евгений Пригожин и неговата ЧВК „Вагнер“ не беше представян като насочен единствено срещу определени фигури в Министерството на отбраната, а срещу цялото ръководство, той би получил изключително изгодно предложение още в Ростов. Тези твърдения обаче остават недоказани, тъй като идват от анонимни източници, което изисква внимателно отношение към тях. Въпреки това, те отразяват нарастващото недоволство в различни обществени кръгове.
Сред известните фигури, които изразяват открито своята критика, е руският офицер Иван Ораковски, популярен в средите на Z-общността. В свое изявление той остро критикува провала на така наречената „специална военна операция“ (СВО) и опитите на Кремъл да постигне споразумение със Запада. Според него войната ще приключи със замразяване на фронтовата линия и разполагане на западни миротворци в Украйна, което ще провали плановете за превземане на Киев. Ораковски отива по-далеч, обвинявайки висшето ръководство в предателство към руските интереси и заявявайки, че вместо да защитава националните интереси, то „търгува“ с тях.
„Линията на бойното соприкосновение спира. Въвеждат се западни миротворчески сили… Киевската Рус губим напълно, защото тя вече е окупирана от страните на НАТО. Вместо да ги отблъскваме, ние ги приближихме.“ – Иван Ораковски
Той подчертава, че първоначалните цели за „демилитаризация“ на Украйна не само не са постигнати, но и са довели до засилване на антируските настроения и модернизация на украинската армия.
Още по-краен в изявленията си е Павел Губарев, известен като колаборационист и сепаратист от Донецк. В свое обръщение в Telegram той призовава руските военни да не предават оръжията си след края на войната и открито обвинява настоящата власт в предателство към руския народ. Според Губарев режимът е основният враг на Русия, а замразяването на конфликта с Украйна няма да реши вътрешните проблеми на страната. Той твърди, че докато войниците се сражават на фронта, властите водят война срещу собствения си народ, умишлено разрушават държавността и нанасят щети, далеч надхвърлящи тези от действията на Украйна и НАТО.
Губарев отива още по-далеч, призовавайки за организиране на въоръжено съпротивление след края на войната. Той вижда в това единствения път за „спасяване“ на Русия и настоява за създаването на въоръжени групи, които да се противопоставят на властта в случай на политическа криза.
Политически анализатори отдавна предупреждават за нарастващото напрежение в руската армия. Стотици хиляди военни, свикнали с насилието и въоръжените методи за разрешаване на конфликти, могат да се превърнат в катализатор за вътрешна криза, ако се върнат в цивилния живот без адекватна подкрепа. Ветераните, които са получавали високи заплати на фронта, ще се сблъскат с икономически трудности и ниски доходи в Русия, което ще засили недоволството им. Това, в комбинация с нарастващото социално неравенство и корупция, създава плодородна почва за протести и потенциални бунтове.
Събитията около бунта на ЧВК „Вагнер“ показаха, че вътрешната борба за власт е реална заплаха за стабилността на режима. Изявленията на фигури като Ораковски и Губарев само засилват тези опасения, като подчертават дълбоките разделения в обществото и армията.
Вътрешните напрежения в Русия достигат нови нива, като недоволството се разпространява от елитите към военните и обикновените граждани. Липсата на единен лидер, способен да обедини тези настроения, засега предотвратява ескалацията, но потенциалът за криза остава висок. Изявленията на влиятелни фигури и призивите за радикални действия показват, че страната е на ръба на сериозни вътрешни сътресения. Въпросът е не дали, а кога тези напрежения ще прераснат в открит конфликт.
