В контекста на продължаващия конфликт в Газа, Шарп разглеждат текущите военни действия и потенциалните бъдещи операции срещу Хамас. Въпреки че някои определят настоящата ситуация като „партизанска война“ или „мащабна полицейска операция“, експертите обсъждат подготовката за по-интензивна военна кампания в региона, за която вече се мобилизират значителен брой резервисти.
Според Шарп, че настоящият конфликт не може точно да се определи като партизанска война, тъй като класическата дефиниция предполага постоянни действия на противника в тила. Въпреки това, ситуацията създава сериозни предизвикателства поради специфичния характер на военните действия срещу Хамас.
Един от ключовите въпроси е определянето на реалистични военни цели. Шарп смята, че значително намаляване на военния потенциал на Хамас – включително премахване на способността им да извършват ракетни обстрели на големи разстояния или масирани нападения срещу Израел – е постижима цел.
Успешното противодействие на Хамас е възможно само при поемане на контрол над територията, поне за определен период. Досегашната тактика, фокусирана върху нанасяне на значителни загуби на терористите от Хамас, без пълен контрол над територията, има своите ограничения.
Шарп отбелязва противоречивия характер на военните цели – от една страна стремежът към победа, а от друга желанието да се защитят заложниците. Тези противоречия, заедно с вътрешно- и външнополитическите ограничения, възпрепятстват реализацията на по-радикални военни решения.
Особено внимание в дискусията се отделя на безопасността на заложниците. Семействата на отвлечените изразяват опасения, че засилването на военния натиск значително увеличава рисковете за техните близки.
Експертите признават това предизвикателство, но подчертават, че съществуват само няколко алтернативи:
- Опит да се направи Хамас по-склонен към преговори, за да се освободи поне част от заложниците
- Капитулация пред исканията на Хамас, което би създало опасен прецедент
- Продължаване на военните действия с всички съпътстващи рискове
Шарп подчертава, че няма исторически прецедент, при който държава решава да загуби война заради съдбата на няколко десетки заложници, особено когато стотици други вече са загинали и хиляди са в риск.
Дискусията засяга и военно-техническите аспекти на конфликта, особено сложността на борбата с подземната инфраструктура на Хамас. Макар израелското разузнаване да има информация за много от тунелите, постигането на стопроцентов резултат е практически невъзможно.
Периодите на прекратяване на огъня позволяват на терористите да възстанови част от инфраструктурата и да адаптира тактиката си. Въпреки това, израелските сили са натрупали значителен опит и могат да решат тези задачи с относително ограничени загуби.
Външна заплаха от хутите
В допълнение към конфликта в Газа, анализаторите обсъждат заплахите от йеменските хути, които вчера обещаха „пълномащабна война“ след изстрелване на ракета към летище Бен Гурион.
Експертната оценка показва, че военният потенциал на хутите е до голяма степен демонстриран в предишните им атаки, като възможностите им се ограничават основно до безпилотни летателни апарати и балистични ракети. Според официални данни, израелските отбранителни системи са прехванали 26 от 27 изстреляни боеприпаса през последните шест седмици, демонстрирайки висока ефективност на противоракетната защита.
