Песков не видял „конкретика“ — но може би просто не е гледал в правилната посока
Официалният говорител на Кремъл Дмитрий Песков обяви, че украинското предложение за Великденско примирие нямало достатъчно конкретика. Това е любопитно твърдение на фона на факта, че вече повече от седмица черен дим се стели над Санкт Петербург — видим буквално с просто око. Явно конкретиката трябва да бъде по-специфична.
Два нефтени пристанища във Финския залив — Уст Луга и съседното му Приморск горят или вече са изгорели. Официална Москва мълчи с характерното достолепие на човек, правещ вид, че не се е случило нищо. Не е изключено Путин наистина да не знае — за Купянск е трябвало доста време за да бъде информиран, така че тук схемата може да е идентична.
Нефта: единственото уравнение, което има значение
Преди години, след като „блицкригът“ срещу Украйна се оказа грандиозно фиаско, Путин успокои „блатният народ“ с уверения, че Русия разполага с ресурси за десетилетия война. Публиката ликуваше. Мемовете с усмихнати „Искандери“ обиколиха руския интернет. Тогава никой не се замислял, че вместо танкове скоро ще стигнат до каруци, а самолетите ще се пазят на безопасно разстояние от фронтовата линия.
Всъщност тези „неизчерпаеми ресурси“ се свеждат до два компонента. Първият е съветското военно наследство — хиляди танкове и складове с амуниции, натрупвани десетилетия. Огромната част вече е унищожена безвъзвратно. Вторият, ключов компонент е приходът от износа на въглеводороди. Докато първият бавно, но сигурно се изчерпваше, вторият дълго оставаше сравнително незасегнат. Международните санкции върху руския петролен износ нанесоха известни загуби, но не доведоха до решаваща промяна. Изводът — ако искаш нещо да бъде направено, направи го сам — изглежда е бил усвоен.
Системна работа срещу „бензиноколонката“
Логиката на украинските удари вече се очертава достатъчно ясно. Русия атакува украински газови находища в Полтавска област и подземни хранилища в Лвовска — по същество показвайки какво цени и от какво зависи. Украйна е научила урока и отговаря по огледален начин, но с едно съществено уточнение: руските находища са разпръснати из огромни отдалечени територии и бомбардирането на всяка отделна сондажна кула би било неефективно. Затова се удря по логистиката.
Пристанищата в Уст Луга бяха само началото. Данните на Bloomberg посочват, че пожарите са лишили Русия от около 40% от нефтения й износ. Успоредно с тях удари получиха Киришкият и Ярославският нефтопреработвателни завода. А наскоро мощна експлозия разруши завода „Сибур Нижнекамскнефтехим“ — предприятие, произвеждащо каучук, полиетилен и химически суровини за военната промишленост. Официалното обяснение: „неизправност на технологичното оборудване“. Местни наблюдатели обаче отбелязват, че в същия ден дроново предупреждение в района е обявявано три пъти. Може би съвпадение.
Паралелно се атакуват и помпени станции по нефтопроводите — всяко звено от веригата, свързваща добива с парите, финансиращи войната.
Формулата е проста: ако нефта няма накъде да тече, няма смисъл да се добива. Ако преработвателните мощности горят, суровото гориво няма как да стане бензин, дизел или пластмаси. Ако пристанищата не функционират, износът спира. А ако износът спира, спират и парите.
Или, перефразирайки депутата Вячеслав Володин: „Има нефт — има Русия. Няма нефт — няма Русия.“ Оригиналната му формула говореше за Путин, но тази версия се оказва по-точна.
Кръгът се затваря
Песков не намерил резон в предложението за примирие. Руската армия продължава да хвърля хора на щурм — все по-малко обучени, все по-наемни, плащани с петродолари. Кръгът е затворен: нефта произвежда пари, парите произвеждат войници, войниците произвеждат щурмове. Засегни нефта и цялата конструкция започва да се разклаща.
Преди година подобна кампания изглеждаше извън украинските възможности. Днес вече не е. Въпросът не е дали Русия ще усети последиците — а кога ще трябва да избира между това да плаща за война и да плаща за всичко останало.
