Удари по рафинерии, хакнати сателити и армия от алкохолици — добре дошли в актуалното издание на войната на тесните места
Един дрон, сто последствия
Когато украински дронове удариха рафинериите в Туапсе, Рязан и Нижни Новгород, мнозина на Запад го отписаха като поредна пропагандна победа. Числата обаче разказват по-неудобна история. Ударите са изрязали между 15 и 20% от общия капацитет за нефтопреработка на Русия — загуба от около 600 000 до 900 000 барела дневна преработка. За да не свърши бензинът по руските бензиностанции и да не спрат танковете, Москва въведе пълно ембарго върху износа на гориво.
Дотук изглежда като локален проблем. Но после се задейства верига.
По-малко преработена нефт означава по-малко странични продукти — амоняк, азотни съединения, суровини за торове. Украйна допълнително е ударила заводите на „Азот“, а санкциите задушават вноса на технологии. Резултатът: Русия въведе квоти и забрани за износ на минерални торове, за да осигури собствената си пролетна сеитба. Комбинираните загуби от спрения износ на гориво и торове изтичат от руския бюджет по около 1,5–2 милиарда долара на месец. Това е около една шеста от годишния военен бюджет на Путин — изхарчена не в бой, а в унизителна самозащита срещу дронове, направени от шперплат, пенопласт и пластмаса.
В Туапсе, казват, вали мазут. Скъпа цена за имперски мечти.
Русия пред „глобалния юг“: имидж на пепел
Москва е прекарала години в изграждане на образа си като „надежден енергиен партньор“ — доставчик на гориво, торове и оръжие за Африка, Индия и Китай. Руският диктаторът обичаше да позира като алтернатива на западното влияние – стабилен и предвидим.
И тогава украински дрон изминава 1000 километра и запалва рафинерия.
Русия започна да проваля договорите си — горивото и торовете остават за вътрешния пазар, а партньорите от „глобалния юг“ получават извинения вместо доставки. Страна, която не може да защити собствените си стратегически обекти от самоделни дронове, автоматично губи авторитета на „велика сила“. Купувачите, навремето молещи се за руски договори, вече диктуват условия. Страховитата „енергийна свръхдържава“ се превърна в бензиностанция в банкрут.
Хакнатият „Starlink“ на Путин: катастрофа по Windows Server 2012
Ако икономическите щети звучат абстрактно, то следващото е направо смешно — ако, разбира се, не сте руски военен.
Украински киберспециалисти са завършили многогодишна операция срещу руската нискоорбитална сателитна система „Гонец“ — официално позиционирана от Москва като местният отговор на Starlink. Операцията е започнала от данните за достъп на заместник-генералния директор на „АО Спутниковая система Гонец“ Алексей Лабзин и на IT-специалисти в компанията. Оттам е картографирана цялата вътрешна мрежа: Exchange сървъри, системи за държавни договори с руското Министерство на отбраната, вътрешни подмрежи, бази с документи.
Техническото състояние на системата е описано като „катастрофално дори по стандартите на остарели системи“. Инфраструктурата работи на Windows Server 2012 R2 и 2016 — операционни системи без обновления за сигурност от години. Архитектурата е максимално централизирана, модерна киберзащита фактически отсъства, а санкциите правят невъзможно обновяването на ключови компоненти.
С две думи: руският „Starlink“ не само изостава технически от оригинала, но се оказа и по-уязвим от домашен рутер. Всички набавени данни са предадени на украинските сили за отбрана и са използвани при планирането на операции.
Мобилизацията е на дъното: армията на алкохолиците
А сега — истинската перла.
Известен ли Ви е съветският „ЛТП“ — лечебно-трудовите профилакториуми, където алкохолиците са изпращани принудително „да се лекуват“? Русия изглежда е адаптирала концепцията, само че с по-пряка логика: вместо в трудов лагер, алкохолиците се пращат директно в щурмовите части.
Според руски източници това вече е масово явление. Логиката е цинична, но последователна: статистиката за оцеляване при щурмовите действия е ужасяваща — най-много жертви падат в първата щурмова операция. Ако дроновете ще унищожат практически всеки щурмовик, защо да се губи ценно обучение за отбора? „Материалът“ е наличен, рекрутирането е евтино.
Руското Министерство на отбраната дори е разработило официални поправки в закона, позволяващи проверки за алкохол на място — в частта — по заповед на командването, принудително. Отказът се счита за тежко дисциплинарно нарушение. Командирите вече имат право да записват когото намерят за добре.
Смелите заявления, че руските войници „горят от желание да се бият до победен край“, стават все по-комични на фона на тези мобилизационни методи.
Герасимов и вечното превземане на Луганска област: кой брои?
Най-накрая — малко руска висша математика.
Валерий Герасимов, началник на Генералния щаб на Русия, наскоро тържествено обяви, че Русия е превзела цялата Луганска област. Добра новина — ако не беше малкият детайл, че той самият е правил точно същото заявление преди. Освен него и бившият министър на отбраната Сергей Шойгу е „превземал“ цялата Луганска област преди четири години. След тази победа Шойгу беше освободен от поста си, почти цялото му обкръжение бе разпитвано или арестувано, а от единадесетте му заместници само четирима запазиха постовете си.
Причинно-следственната връзка е неочевидна, ама и пренебрегната не може да остане.
Знаещите хора твърдят, че Герасимов има шанс да оцелее — но само ако не обяви трето превземане на Луганска. Засега му остава един резерв.
Войната на тесните места продължава. Цената: стотици милиони долара за унищожени инфраструктурни обекти, месеци ремонти и забрана да се изнасят най-доходоносните продукти. Русия гори скъпа мебел, за да се стопли — и вика победа.
