В момента една от основните теми за дискусия в световен мащаб е дали Доналд Тръмп ще реши да включи Съединените щати във военният конфликт между Израел и Иран. За момента изглежда, че по-вероятно е той да избегне намеса, вероятно поради страх от последствия. Нека разгледаме защо това е така и какво се случва в момента.
Борба за влияние върху Тръмп
В американската администрация се разгръща необичайна борба за влияние върху решенията на Тръмп. От една страна, проруски настроени фигури, включително вицепрезидентът Джей Ди Ванс и дори синовете на Тръмп – Ерик и Доналд младши, се опитват да го убедят да не влиза във войната. Те се стремят да предотвратят американска намеса, защото за Русия това е въпрос на стратегическо оцеляване. Иран е ключов съюзник на Русия, осигуряващ логистични коридори, достъп до Персийския залив и компоненти за оръжия, използвани във войната в Украйна. Разгромът на Иран би отслабил значително руското влияние в региона.
От другата страна, произраелското лоби в САЩ настоява за американска подкрепа за Израел. За Израел конфликта с Иран е въпрос на оцеляване, тъй като иранската ядрена програма и теократичният режим в Техеран представляват екзистенциална заплаха. Израелските въздушни удари вече са отслабили иранската противовъздушна отбрана и военна инфраструктура, създавайки условия за потенциална американска интервенция.
Защо Тръмп може да се колебае?
В началото Тръмп изглеждаше решен да се включи във войната, виждайки я като възможност за „малка победоносна война“, която би му донесла слава на велик завоевател. Той дори отправи ултиматум към Иран, заплашвайки с унищожаване на ключови цели, включително лидера на страната, върховния аятолах Али Хаменей. Първоначално ситуацията изглеждаше благоприятна за САЩ – израелските удари бяха отслабили иранската отбрана, което позволяваше на американската авиация да действа почти безпрепятствено.
Въпреки това, ключов проблем възникна около иранската ядрена програма. Основната цел на САЩ би била да спрат обогатяването на уран, което изисква унищожаване на подземни заводи, намиращи се на дълбочина около 100 метра. Дори най-мощните американски бомби, като 13-тонните GBU-57 MOP, не е сигурно, че ще достигнат тези съоръжения. Алтернативата – изпращане на специални части – е изключително рискована, тъй като те биха били уязвими на иранска контраатака. Единственото сигурно решение би било пълномащабна наземна операция, подобна на войната в Ирак, която Тръмп многократно е критикувал като катастрофална.
Страхът на Тръмп от провал
Тръмп е изправен пред дилема. От една страна, победата над Иран би могла да го превърне в герой, унищожавайки дългогодишен враг на САЩ и спирайки ядрената му програма. Това би било огромен политически успех, сравним с трансформацията на Германия и Япония след Втората световна война. От друга страна, рисковете са огромни. Наземна война би могла да се превърне в нов Ирак – скъпа, продължителна и непопулярна, което би провалило президентството му. Дори ограничени въздушни удари биха предизвикали ирански ответни действия, което може да ескалира конфликта до неконтролируеми нива.
Освен това, има вероятност Иран вече да притежава ядрени оръжия или да е на крачка от създаването им. Ако САЩ атакуват, Иран може да използва подобно оръжие срещу американски бази в региона, което би имало катастрофални последици. Тази възможност, макар и хипотетична, допълнително засилва опасенията на Тръмп.
Проруското влияние и „ТАСО“
Пророссийските фигури в обкръжението на Тръмп използват страха му от провал, за да го убедят да не влиза във войната. Те подчертават, че дори ограничена операция може да го въвлече в безизходица, която ще навреди на имиджа му. На Уолстрийт дори са измислили акроним за поведението на Тръмп – „TACO“ (Trump Always Chickens Out), което предполага, че той често отправя заплахи, но се отказва в последния момент, ако срещне съпротива. Пример за това е ултиматумът му към Иран, на който аятолах Хаменей отговори с категоричен отказ, заявявайки, че няма да се предаде.
Какво ще избере Тръмп?
В момента Тръмп е подложен на силен натиск. Проруското крило, включващо кресливи ексцентрици, като Такър Карлсън, Стив Банън и Марджъри Тейлър Грийн, го призовава да избегне войната. Те се опират на страха му от провал и на потенциалните последици за президентството му. От друга страна, произраелското лоби настоява за решителни действия, виждайки в момента историческа възможност за отслабване на Иран.
Макар че Тръмп е предприел стъпки, които предполагат подготовка за война – като изпращането на самолетоносача „Джералд Форд“ и над 30 самолета-цистерни в региона – нерешителността му може да надделее. Обективно погледнато, САЩ имат военната мощ да нанесат сериозни удари по Иран, но без гаранция за успех срещу ядрената програма. Ако Тръмп се уплаши от перспективата за нов Ирак, той може да се откаже в последния момент, както често е правил в миналото.
Решението на Тръмп може да дойде в следващите дни или дори часове. Дали ще избере пътя на войната, за да се запише в историята като герой, или ще се уплаши от рисковете и ще отстъпи, зависи от това дали страхът му ще надделее над амбициите му. Засега изглежда, че „TACO“ може да се окаже вярна прогноза, но само времето ще покаже дали Тръмп ще се осмели да действа, или ще продължи да се изявява, като смел на думи, а на дела страхливец.
