Когато Вашингтон пусне в пространството нов „мирен план“ за Украйна, човек обикновено очаква нещо поне прилично съгласувано със съюзниците. Този път обаче Стив Уиткоф – личният емисар на Доналд Тръмп – реши да играе соло. И то не просто соло, а направо дуо с Кирил Дмитриев, доверения финансист и неофициален масажист на международните интереси на Владимир Путин. Европа и Киев? Те, изглежда, фигурират само като зрители в тази странна „дипломатическа“ опера.
Европейските столици реагираха по очаквано хладен начин – с комбинация от дипломатическо възмущение и здрав реалистичен скептицизъм. Главната европейска дипломатка Кая Калас напомни, че „силен и справедлив мир“ не може да бъде постигнат без Европа и Украйна. Логично – трудно е да постигнеш мир в нечий дом, когато не питаш собствениците дали приемат новите правила за влизане в хола.
Франция, чрез външния си министър Жан-Ноел Баро, каза направо това, което останалите все още премислят: „Мир не означава капитулация. И Украйна няма да капитулира.“ Нещо толкова очевидно, че човек се чуди защо изобщо трябва да се произнася на глас.
Но защо изобщо е нужен този „план“? Според европейски източници за Bloomberg – заради влизането в сила на американските санкции срещу „Роснефт“ и „Лукойл“. Москва пробва да изтъргува някаква форма на сделка, която да смекчи последиците. Паралелно ЕС иска максимално бързо да финализира отпускането на репарационния кредит за Украйна чрез използване на замразените руски резерви – около 140 млрд. евро. Идея, която Кремъл мрази, както Путин мрази речите за върховенството на закона.
В същото време Вашингтон, според публикации в The Telegraph, е на път да предложи нещо, което почти дословно покрива ултиматумите на Кремъл: Украйна да се откаже от част от собствените си земи, да ограничи армията си, да приеме ограничения за НАТО, да забрави за присъствие на чужди войски – и да вярва, че Русия ще „обещае“ да не напада отново. На този фон обещанията звучат като мемоарите на човек, който вече пет пъти е хванат да нарушава собствените си клетви – включително Будапещенския меморандум от 1994 г.
Разбира се, Москва иска и бонуси: амнистия за военните престъпления, възстановяване на присъствието ѝ в глобалната икономика и официален статут за руския език в Украйна. Всичко това срещу… обещание. Тоест Украйна трябва да предаде активи, територии и суверенитет, а Русия – да даде дума. Думата на патологичният, сериен лъжец – Владимир Путин.
Полският външен министър Радослав Сикорски реагира логично: „На карта е поставена сигурността на Европа.“ Германия добави, че изобщо не може да се говори за мир, докато Русия не прекрати агресивната си война – без предварителни условия. Тоест: първо спираш да стреляш, после говорим. Не е ракетна наука.
Но най-показателното изречение дойде от европейски служител пред Politico: „Руснаците явно са определили Уиткоф като човек, готов да прокарва техните интереси.“ Поздравления за таланта им в човешките ресурси.
В общи линии Европа даде да се разбере, че няма да участва в мирна симулация, съчинена в тандем между Кремъл и старата школа на „Америка на първо място“, която гледа на европейските партньори като на досадни статисти. А истинският мир не може да бъде постигнат нито зад гърба на Украйна, нито с оферти, които звучат като превод на кремълски диктовки.
