Как Русия обяви мир, докато изстрелва всичко, което лети, плува и бръмчи
Последният масиран руски удар по Украйна не беше изненада. Той беше график. Почти чиновнически. Ако човек погледне хронологията на комбинираните атаки – балистика, крилати ракети, дронове, стратегическа авиация – ще види ритъм: веднъж седмично, понякога два пъти, когато положението „припари“. И точно този ритъм беше представен от Кремъл и с ентусиазъм препродаден от полезни глашатаи като „енергийно примирие“.
Примирието, очевидно, е такова, при което не спираш да стреляш, а просто обясняваш, че стреляш с мирни намерения.
Ако действително имаше договорка, Русия щеше да пропусне поне един от обичайните си седмични цикли. Да няма масирани удари две-три седмици. Нищо подобно не се случи. Напротив – след кратко забавяне, породено от временни логистични и климатични фактори, атаките се върнаха към стандартната си интензивност. Само че този път – с PR панделка.
Причината за „ускоряването“ беше проста: зимата изтича. Ефектът от удари по енергийната инфраструктура намалява с всеки по-топъл ден. Затова Москва опита да мине от седмичен към двоен ритъм – петък/събота плюс понеделник или вторник. Моментът беше подбран хладнокръвно – точно когато в украинската ПВО се отвори временен недостиг на определени боеприпаси. Информация, която очевидно не е останала тайна и е стигнала до Москва срещу „определено възнаграждение“.
Планът обаче се разпадна частично. Боеприпасите пристигнаха, температурите временно се вдигнаха и Русия се върна към обичайния си цикъл, продавайки това отстъпление като „жест на миролюбие“. Истината е далеч по-прозаична: чакаше се студ. Прогнозите за спад до –30 градуса дадоха сигнал за т.нар. „мегаудар“, за който руските военни пропагандисти говореха открито. И той дойде – в пика на студа.
В нощта на атаката Русия използва почти всички налични платформи и типове ракети. Само ракетната компонента възлизаше на 71 единици, от които 36 бяха високоскоростни „Искандери“ и „Циркони“. Част от използваните ракети бяха откровено непрофилни за подобни цели. „Циркон“, проектиран за унищожаване на авианосни ударни групи и най-ефективен с ядрена бойна глава, беше използван срещу украински ТЕЦ. Това е военен еквивалент на забиване на пирон с микроскоп – може, но само ако си в отчаяние или не те интересува цената.
Именно това е ключовият сигнал: Русия работи на предела на възможностите си. Войната в Украйна почти не предлага морски цели, затова запасите от противокорабни ракети са сравнително запазени. За да осигури масовост на залпа, Москва започва да вади от „резерва“, жертвайки логиката на въоръженията за сметка на числата. Ако към удара се бяха включили и всички морски носители, залпът можеше да надхвърли 85–90 ракети. Не се случи. Или не можаха, или не посмяха.
Факт е, че в последните дни Русия буквално „разкарваше“ тежката си авиация – Ту-95МС, Ту-160 и дори Ту-22М3, които първоначално са създадени за борба с морски цели. Това са самолети, скъпи за поддръжка, с високи изисквания към обслужването и ограничен ресурс. Използването им в пълен комплект показва, че наличните Ту-95 вече не са достатъчни за постигане на желания ефект.
Още по-важно: цялата операция беше предсказуема. Предислокациите от авиобаза „Украинка“ към „Енгелс-2“, после към „Оленя“, суетнята в Дягилево – всичко това е ясен сигнал за удар в рамките на 24–48 часа. Дори схемата на пусковете е рутина: след полунощ, след като дроновете и наземните ракети „изчерпят“ част от ПВО, стратегическата авиация влиза да стреля от познати зони.
Тази повторяемост не е просто слабост – тя е покана. Ту-95 и сродните му машини са уязвими. Те летят по шаблон. А когато шаблонът стане навик, той става наказуем. Особено в момент, в който украинските морски дронове вече имат способности за лов на авиация.
С други думи: това, което Кремъл нарече „енергийно примирие“, всъщност беше отчаян опит да се изстиска максимум ефект от времето, студа и остатъчните ресурси. И колкото по-често Русия повтаря едни и същи схеми, толкова по-близо е моментът, в който някой ще реши да я изненада неприятно.
По текст на Антиколорадос
