Мистериозният инцидент във Феодосия
Вчера сутринта във Феодосия, временно окупиран Крим, започна да се издига черен дим, който първоначално не предизвикваше особена тревога. Местните власти дадоха първо обяснение, че се извършват заваръчни работи. Когато обаче димът се усили значително, обяснението беше променено – според официалната версия горял празен резервоар на нефтена база.
Особено интригуващо в този случай е, че местните жители, които са опитни в разпознаването на звука от дронове и ракети, не чуха нищо подозрително. Не се чу нито прелитане на апарат, нито експлозия. Това породи множество теории – от използване на безшумни летателни апарати с термитна смес, до тайни експерименти, несвързани изобщо с горивото.
Въпреки уверенията на властите, че резервоарът бил празен и че оттам не се доставяло гориво за зареждане, пожарът продължи доста дълго време. Това натрапва въпроса: ако наистина беше празен, защо горенето траеше толкова дълго?
Пожар в Комсомолск на Амур
На 28 септември избухна мощен пожар на нефтена база от държавния резерв в Комсомолск на Амур, град в Далечния изток на Русия. Това е важен военно-промишлен център, където се произвеждат военни кораби и самолети, включително изтребители Су-30М2, Су-35 и Су-57.
Такъв военен хъб изисква значителни запаси от гориво, които очевидно сега са сериозно засегнати. Макар преди година да изглеждаше невъзможно украински специалисти да достигнат до толкова отдалечена цел, след атаките срещу бази на стратегическата авиация вече нищо не може да се изключи.
Стратегията на Украйна според западен експерт
Филип Инграм, бивш офицер от разузнаването на британската армия и военен анализатор, дава интересна оценка на украинската стратегия. В голямо интервю за издание „Сън“ той споделя, че първоначално много специалисти смятали тази стратегия за безперспективна и разточителна спрямо ограничените украински ресурси.
Според Инграм обаче настойчивостта и изобретателността на украинските военни показали, че атаките срещу нефтогазовия сектор са може би единствената съществена пукнатина в защитата на путинската военна система.
Икономически щети
По оценка на Инграм, украинските атаки срещу нефтогазовия сектор вече са нанесли щети за над 100 милиарда долара, включващи:
- Загуба на оборудване
- Съществено намаляване на експортния потенциал
- Критични повреди в преработвателната промишленост
- Високи разходи за спешен ремонт
- Допълнителни разходи заради санкциите
Тъй като нефтогазовият сектор осигурява не по-малко от 40% от приходите в руския бюджет, властите са принудени да възстановяват повредените мощности с максимална скорост, което означава многократно по-високи разходи в сравнение с планов ремонт.
Психологическо въздействие
Инграм подчертава важния психологически ефект: „В продължение на 2 години войната беше нещо, което повечето руснаци виждаха по държавната телевизия, и това не влияеше на ежедневието им. Сега, когато безпилотните апарати нанасят удари дълбоко в страната им и се появяват съобщения за ръст на цените на горивото на бензиностанциите, конфликтът се превръща в осезаема реалност за обикновените граждани.“
Точност на ударите
Като разузнавач, Инграм отбелязва, че ударите се нанасят много точно и в най-болезнените места на нефтогазовата инфраструктура. Той е убеден, че украинците получават данни от разузнаванията на партньорите, но основният масив информация идва от агентура на място – за това говори както резултатността на ударите, така и тежестта на последствията.
Истинската цел
Инграм подчертава, че медиите неправилно акцентират върху зрелищните кадри на горящи резервоари. На практика това са „копеечни загуби“ за Русия. Истинската игра се развива по-малко ярко, но много по-осезаемо – извеждането от строя на сложно и скъпо оборудване води до загуба на приходи от износ и до дефицит на гориво.
Особено тежки са ударите не по преработвателните, а по разпределителните мощности – помпени станции, тръбопроводи и други елементи на инфраструктурата.
По мнение на Филип Инграм, колкото по-нататък напредват украинците в делото по „изрязване“ на нефтената инфраструктура, толкова по-близо е Украйна до прелом в тази война. Това, което започна като дръзка авантюра, се превръща в стратегия, способна да постави Москва на колене.
Целта е ясна – да се съкрати финансирането на войната, като ударите по нефтопреработвателните заводи са пряка атака срещу приходите на Кремъл. Маховикът на дефицита на гориво променя представата на населението както за самата война, така и за онези, които я подкрепят.
По текст на Антиколорадос
