На 8 август 2025 г. лидерите на Азербайджан, САЩ и Армения подписаха съвместна декларация във Вашингтон, която предизвика любопитни коментари от страна на руското външно министерство. Според Алексей Фадеев, заместник-директор на департамента по информационна политика на руското МВнР, Москва запазва правото си да коментира декларацията, докато не бъдат изяснени нейните детайли, които все още не са публично оповестени. Той подчерта, че при евентуално разкриване на комуникационните пътища през Сюникската област на Армения (Зангезур) трябва да се вземе предвид присъствието на руски погранични сили.
На пръв поглед това изглежда логично – руски граничари действително охраняват части от армено-иранската граница и е естествено американските компании, които биха участвали в експлоатацията на Зангезурския коридор, да координират действията си с тях, поне в името на сигурността. Въпреки това, изявленията на Фадеев стават все по-налудничави. Той отбеляза, че намесата на външни сили в Южен Кавказ трябва да насърчава мира, а не да създава нови разделителни линии. Освен това, според него, е необходимо да се уважава членството на Армения в Евразийския икономически съюз (ЕАИС) и присъствието на руски граничари в Сюник.
Правни и геополитически спорове
Русия изразява загриженост, че вашингтонската декларация може да противоречи на тристранните споразумения между Русия, Армения и Азербайджан от 2020–2022 г. Според Фадеев тези споразумения остават в сила, тъй като нито една от страните не ги е денонсирала. Особено внимание се обръща на точка 9 от тристранното споразумение, която гласи:
„Разблокира се всички икономически и транспортни връзки в региона. Република Армения гарантира безопасността на транспортното съобщение между западните райони на Азербайджанската република и Нахичеванската автономна република с цел осигуряване на безпрепятствено движение на граждани, превозни средства и товари в двете посоки. Контролът върху транспортното съобщение се осъществява от органите на граничната служба на ФСБ на Русия.“
Тази точка задължава Армения да осигури безопасен сухопътен коридор между основната територия на Азербайджан и Нахичеван, докато Русия поема отговорността за контрола върху този маршрут. Въпреки това, през последните четири години нито Армения, нито Русия са предприели сериозни стъпки за изпълнение на това задължение. Това поражда въпроси защо Москва не е настоявала за реализацията на коридора, ако смята, че споразумението е все още валидно.
Азербайджан, който възстанови териториалната си цялост след войната през 2020 г., очакваше изпълнение на ангажиментите от страна на Армения и Русия. Вместо това липсата на напредък по точка 9 започна да изглежда като мълчаливо споразумение между Ереван и Москва за забавяне или дори саботиране на процеса. В този контекст решението на Армения да прехвърли контрола върху маршрута към американска страна изглежда логично и своевременно.
Баку приветства този ход, тъй като той дава надежда за скорошно изпълнение на основното положение на точка 9 – отварянето на Зангезурския коридор. За Азербайджан е без значение кой ще контролира маршрута на арменска територия, стига той да бъде отворен и да функционира безопасно. Основното условие за коридора е приоритетно, докато контролът от страна на руската ФСБ е второстепенен елемент.
Руските опасения и геополитическата конкуренция
Изявленията на руското МВнР издават по-скоро геополитическа загриженост, отколкото правни аргументи. Москва изглежда се опасява от засилването на американското влияние в Южен Кавказ, което би могло да отслаби руските позиции в региона. Това става още по-ясно, когато се вземе предвид, че Русия не е изпълнила и други части от тристранното споразумение, като например точка 4, която изисква изтеглянето на арменските въоръжени сили от Карабах. Вместо това руските мироопазващи сили изглежда са толерирали присъствието на арменски формирования, което принуди Азербайджан сам да предприеме антитерористична операция през 2023 г., за да възстанови контрола си.
Вашингтонската декларация, вместо да нарушава тристранното споразумение, всъщност го изпълнява, като предоставя алтернативен път за реализацията на Зангезурския коридор. Русия, която не успя да изпълни своята роля в рамките на четири години, няма основание да критикува новия подход. Изявленията на Москва, че е готова да „оказва съдействие“ на партньорите си, звучат като дипломатическа формалност, която не отразява реалните действия.
Зангезурският коридор е не само транспортен маршрут, но и символ на мира и стабилността в Южен Кавказ. Азербайджан, който завърши една война, за да установи мир, няма намерение да започва нова. Вместо това Баку търси прагматични решения, които да осигурят изпълнението на споразуменията. Решението на Армения да включи САЩ в експлоатацията на коридора е стъпка в тази посока. Докато Русия изразява своите геополитически опасения, реалността показва, че нерешителността ѝ е довела до загуба на инициативата. В крайна сметка, отварянето на Зангезурския коридор ще бъде победа за региона, независимо от това кой ще контролира маршрута.
