Парадоксът на модерната геополитика е прост: можеш едновременно да подкрепяш жертвата и да храниш агресора – стига да имаш нужда от евтин газ.
Четвърта година от пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, и войната продължава да се финансира по начин, който дори в пост-сатирата на съвременната дипломация изглежда абсурден. Русия е спечелила над 883 милиарда евро от износ на изкопаеми горива от февруари 2022 г. досега – включително 228 милиарда от страните, които я санкционират. Да, точно така: тези, които публично осъждат Кремъл, същевременно му пращат пари. Много пари.
Газ, петрол и лицемерие
Руският държавен бюджет е като „черната дупка“ на енергийните пазари: почти една трета от приходите идват от петрол и газ. А повече от 60% от износа на страната е именно в това. Санкции има – разбира се. Но както често става с добрите намерения, те са пълни с пробойни, които се използват с хирургическа точност.
Например, ЕС забрани морския внос на руски суров петрол, но не и газа. За капак, газът продължи да тече по тръби през Турция и България и да достига до Унгария и Словакия. Данни от януари и февруари 2025 г. показват ръст от почти 27% в руския газ, доставян на Европа по този маршрут.
Ако някой се чуди защо санкциите „не хващат дикиш“, ето краткият отговор: половината от руския втечнен природен газ (LNG) все още се купува от ЕС.
Колкото повече – толкова повече (на Русия)
Въпреки целия драматизъм и политическите декларации, приходите на Русия от изкопаеми горива спадат едва с 5% през 2024 г. спрямо 2023 г., а износът – само с 6%. С други думи – санкциите работят със скоростта на костенурка, която е на заплата в „Газпром“.
Най-пикантното обаче е така наречената „рафинерийна вратичка“ – руски петрол се изнася към Турция и Индия, рафинира се, смесва се с други суровини и се връща обратно към Запада под нов етикет. Законно? Да. Морално? Едва ли. Практично? За Кремъл – абсолютно.
Според Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA), шест рафинерии в Турция и Индия са използвали над 6 милиарда евро в руски суров петрол, за да произвеждат горива, които после се връщат в Европа. Това е като да забраниш на някого да пуши, но да му купуваш цигарите от съседа му.
Страхът управлява
Ключов проблем според анализаторите: Западът не иска да наруши „деликатния баланс“ на енергийните пазари. Преведено: страх ги е от високите цени, общественото недоволство и политическите последици. В същото време, Кремъл продължава да получава средствата, нужни за военна агресия.
Според експерти като Вайбав Рагхунандан от CREA, ЕС може лесно да се откаже от руския LNG – той съставлява едва 5% от общото потребление в ЕС, но представлява 50% от износа на Русия в този сегмент. Само че… няма кой да дръпне шалтера.
Политическа шизофрения?
Ситуацията е напълно шизофренична. Както обобщава активистката Май Роснър:
„В момента финансираме агресора в една война, която публично осъждаме – и същевременно финансираме жертвата. Това е геополитически абсурд.“
Да, Западът дава помощи на Украйна. Но по груби сметки, приходите на Русия от горива са три пъти по-големи от помощта, която Киев получава. Уравнението е ясно: докато ЕС и САЩ не направят радикален завой в енергийната си политика, всяка ракета, изстреляна от Русия, ще бъде частично финансирана от Запада.
И какво следва?
Идеите са на масата:
- Забрана за руски LNG;
- Затваряне на „рафинерийната вратичка“;
- По-строг контрол върху „сенчестия флот“ на Русия;
- Истинско прилагане на тавана за цената на петрола.
Но волята липсва. Политическите лидери предпочитат сигурността на евтиния газ пред моралната цена на последователността. А Кремъл? Той просто брои милиардите – и праща нови оръжия на фронта.
