Едно от най-силните земетресения, регистрирани някога – с магнитуд 8.8 – удари източната част на Русия в сряда, но въпреки първоначалните страхове, не доведе до катастрофално цунами. Макар да са нанесени щети в някои райони, очакваното бедствие, подобно на вълните от 2004 г. в Индийския океан или от 2011 г. в Япония, не се материализира в пълната си сила.
Какво предизвика земетресението?
Полуостров Камчатка се намира в т.нар. „Тихоокеански огнен пръстен“ – регион с интензивна сеизмична и вулканична активност. Земната кора там е съставена от тектонски плочи, които се движат една спрямо друга.
В този случай, Тихоокеанската плоча се придвижва северозападно със скорост около 8 см годишно, като се сблъсква с по-малка микроплоча – Охотската. Тъй като Тихоокеанската плоча е по-плътна и океанска, тя се подпъхва под другата – процес, известен като субдукция.
През хилядолетията плочите могат да се „заклещят“ и натрупаната енергия се освобождава внезапно, предизвиквайки т.нар. мегатласно земетресение (megathrust earthquake). Именно този механизъм стои зад най-силните земетресения в историята, като тези в Чили (1960), Аляска (1964) и Суматра (2004).
Интересното е, че мястото на сегашното земетресение е само на около 30 км от епицентъра на друго мощно земетресение с магнитуд 9.0 през 1952 г., отбелязва Геоложкият институт на САЩ.
Защо цунамито беше по-слабо от очакваното?
Цунамито възниква, когато при земетресение морското дъно се повдигне или пропадне рязко, избутвайки огромно количество вода нагоре. В открито море вълните могат да се движат със скорост над 800 км/ч, но са ниски и с голямо разстояние между тях. При достигане на плитчини, вълните се забавят и издигат, понякога превръщайки се в стена от вода.
Но не всяко силно земетресение води до опустошително цунами. В случая с Камчатка, макар земетресението да е било изключително мощно, разместването на морското дъно вероятно не е било достатъчно вертикално или обемно, за да създаде гигантска вълна.
Също така, геометрията на разлома и дълбочината на труса са оказали влияние върху мащаба на образуваното цунами. Вълните все пак достигат някои крайбрежни райони, но не с унищожителната сила, на която мнозина се опасяваха.
Случаят с това земетресение подчертава сложността на природните явления. Дори при толкова силен трус, редица фактори – от типа на разлома до дълбочината и посоката на движение – определят дали ще последва катастрофално цунами. Въпреки че предварителните тревоги бяха оправдани, съвременната наука и ранното предупреждение помогнаха за избягване на по-голяма трагедия.
