Прекратяването на огъня между САЩ и Иран влезе в сила. Две седмици преговори започнаха — или поне така се твърди. Между другото, кой точно ще представлява Иран на масата за преговори? Човек, когото всички са се опитвали да ликвидират поне веднъж. Ситуацията е толкова абсурдна, че дори сатирата губи работа.
Какво се случи всъщност за тези 40 дни?
Числата говорят сами за себе си, макар и неудобно за иранския наратив. Над 3000 убити — и не става дума предимно за цивилни. Ликвидирани са висши командири на Корпуса на стражите на Ислямската революция (КСИР) и на Басидж, някои от тях назначени едва преди месеци след предходния кръг на „кадрови промени“. Над 38 000 обекта — щабове и квартири на КСИР и Басидж — са повредени или унищожени.
Ядрената програма е отхвърлена назад с години. Дори най-песимистичните ядрени експерти признават, че въпросът е отложен с поне две години. Военният потенциал на Иран е силно ограничен: значителна част от балистичните ракети и пусковите установки са унищожени, включително части от подземните градове, в които се е намирало ракетното въоръжение.
Иранският нарратив обаче настоява, че това е победа. Точно на 40-я ден след смъртта на Хаменей тълпи излязоха по улиците на Иран да „отбележат“ събитието. В историята има много примери за победоносни поражения, но иранският режим очевидно е усъвършенствал жанра. 40 дни след ликвидацията на Хаменей, той дори още не е погребан!
Израел — победител или губещ? Зависи кого питате
Твърдението, че Израел е излязъл от тази война отслабен, изисква особен вид зрение — или негово пълно отсъствие. Израел проведе 40 дни бойни действия срещу Иран без нито една бойна загуба, без изгубен самолет. За сравнение: Иран бомбардира страните от Залива в осем пъти по-голям мащаб, отколкото Израел.
Връзките на Израел с арабските държави са се засилили, включително именно защото Иран е ударил и тях. За първи път Израел и САЩ проведоха съвместни военни действия в такъв мащаб — прецедент, чието значение надхвърля конкретния конфликт. Ефектът на възпиране, загубен преди 7 октомври 2023 г. — когато Насрала публично обяви, че „Израел е напълно отслабен“ — изглежда е в процес на възстановяване.
Казано по-просто: ако войната е загубена по този начин, много държави биха искали да губят точно така.
Ливан: тихата война под шума на иранския вой
Докато всички гледат към Иран, в Ливан се случват неща, за които почти не се говори. Иран настоява, че прекратяването на огъня трябва да обхване и Ливан. Европейският съюз, в лицето на Кая Калас, изразява „загриженост“ и заявява, че „поддържа усилията на Ливан по разоръжаването на Хизбула“. Морално, разбира се. Физически усилия — почти никакви.
Израел продължава операции срещу инфраструктурата на Хизбула на юг от Бейрут. Важна подробност: християнските села в Южен Ливан, граничещи с Израел, са останали непокътнати — защото в тях Хизбула просто не присъства. Шиитските населени места са в голяма степен разрушени, не заради религия, а заради директната им функция като инфраструктура на терористите.
Израел изгражда буферна зона от 10 км в Южен Ливан — по-голяма по площ от тази в Газа. Целта е осигуряване на северната граница за десетилетия напред.
Може ли Хизбула изобщо да бъде разоръжена?
Интересна е картината отвътре: сред шиитските общности в Ливан расте раздор. Видеа на шиитски жени, конфронтиращи открито Хизбула с думите „Вие вече не сте арабите ни — вие сте иранци“, показват пукнатина, която преди не съществуваше в такъв мащаб.
Дали може Хизбула да бъде разоръжена? Пълното разоръжаване — едва ли, докато идеологията е жива. Лишаването й от тежко въоръжение — противотанкови ракети, балистични ракети — изглежда постижимо, при наличие на воля, ресурс и поне американска легитимация. Европейска — очевидно не се очаква.
Пакистан, Китай и по-голямата картина
Иранската делегация за преговори беше изпратена — или не беше изпратена, туитът беше публикуван, след което изтрит — към Исламабад. Изборът на Пакистан като площадка не е случаен: страната е под силното влияние на Китай. Което ни връща към по-широкия контекст: тази война не е просто между Иран и Израел. Тя е поредният епизод от студената война между САЩ и Китай, която поражда горещи конфликти по периферията — по аналогия с онова, което се случваше по целия свят по времето на предишната студена война между Вашингтон и Москва.
Ормузският проток, Малакският проток, Баб ел-Мандеб — всички тези географски точки вече са обект на надпревара. Тази война само ускори процесите, които отдавна текат под повърхността.
Войната не е приключила. Примирието може да издържи — или не. Каквото и да се случи, пилците, както се казва, се броят на есен.
Статията е базирана на интервю на военният анализатор Сергей Ауслендер с доктор Дина Лисянска – експерт по Близкия Изток и изучаване на ислямския тероризъм.
