Епщайновият архив разтърсва световната политика
Публикуването на файловете на Джефри Епщайн действа като истинска килимна бомбардировка срещу световните елити. Броени дни след разкриването на архива, който наброява 3 милиона страници, стотици хиляди снимки, хиляди видеоклипове и безкрайна кореспонденция, политици и високопоставени служители подават оставки, кралски особи губят титлите си, а бивши премиери и президенти търсят отговори.
Публикацията на епщайновския архив е част от вътрешната американска политика, но в крайна сметка удря десетки, ако не стотици влиятелни фигури по целия свят. Парадоксално, вместо да разкрие връзките на Тръмп или други представители на американския естаблишмент с Епщайн, публикацията постави съвсем различен въпрос: за кого работеше Епщайн – за ФСБ или за Мосад?
Новата конспирология: Епщайн като руски агент
Според американската експертка Александра Филипенко, всички известни досега теории на конспирацията получиха потвърждение и се появиха нови. Консерваторите и ултрадясното крило се надяваха да открият връзки на демократите, Хилъри и Бил Клинтън с Епщайн и детската порнография. Левите пък търсеха доказателства за връзки на хора, свързани с Тръмп, като Стив Банън, с детска проституция.
Най-новата конспирологична теория, свързана с Русия, твърди, че Епщайн е бил „портфейлът на Путин“. Заглавията говорят сами за себе си: „Джеф Епщайн е бил разпоредител на Путин“ – това е от докладна записка на един от източниците на ФБР, също от файловете на Епщайн.
Daily Mail и медената клопка на ФСБ
Британският таблоид Daily Mail публикува сензационен заглавие: „Секс-империята на Епщайн всъщност беше медена клопка на ФСБ“. Изданието се позовава не само на самите файлове, но и на собствени източници. Историята започва със връзката на Епщайн с руската мафия.
Според американските специални служби, Епщайн е имал дългогодишни връзки с руската организирана престъпност, чиито представители може да са го шантажирали. Това би могло да обясни защо Епщайн, привидно без проблем, докарваше момичета от Русия.
Един от източниците каза: „Принц Андрю, Бил Гейтс, Доналд Тръмп, Бил Клинтън и всички останали се оказаха в компрометираща ситуация на острова, напълнен с различна техника. Това е най-голямата медена клопка в света.“
Полша започва официално разследване
Полша вече официално разследва връзките между Епщайн и ФСБ. Полският премиер Доналд Туск заяви, че има все повече съмнения, че скандалите около педофилията на Епщайн са били организирани, в това число с участието на руските специални служби.
Руската пропаганда и файловете на Епщайн
За Москва файловете на Епщайн са най-добрата илюстрация на порочността на западните елити. Руската пропаганда използва случая, за да покаже как хора, които „учеха другите на морал“, всъщност са били тясно свързани с организатора на глобална педофилска мрежа.
Следващият извод е още по-показателен: „Ето защо нападнахме Украйна.“ Според тази логика, специалната военна операция е кръстоносен поход срещу съюза на украинските нацисти със западните педофили, които стоят зад киевския режим.
Какво всъщност са файловете на Епщайн?
Експертката Александра Филипенко обяснява мащаба на архива: 3 милиона страници – купчина хартия с височината на две Айфелови кули. За начало е просто невъзможно да се прочете всичко, камо ли да се разбере контекстът.
Повечето от материалите са просто спам – SMS съобщения често без никакво съдържание, копия на имейли, понякога дори с рецепти за готвене. Има огромно количество различни съобщения, откъслечна информация, записи за телефонни разговори.
Последиците за британската политика
Скандалът има сериозни последици за британската корона и правителство. Братът на краля, вече лишеният от титлите си принц Андрю, е засегнат от нови снимки и нова кореспонденция.
Норвегия преживява криза на монархията си. Министърът на търговията на САЩ Лътник сега трябва да обяснява как така е лъгал, че не е имал работа с Епщайн и че не е посещавал острова му.
Случаят Мандълсън и бъдещето на Стармър
Бившият министър и посланик на Великобритания в САЩ Питър Мандълсън е в центъра на скандал, който може да струва поста на премиера Киър Стармър. Британската полиция разследва дали Мандълсън не е предавал на Епщайн държавни тайни, получавайки в замяна пари.
Премиерът Стармър се разкайва публично: „Мандълсън предаде нашата страна, нашия парламент и моята партия. Той многократно лъжеше моя екип, когато го питаха за връзките му с Епщайн преди и по време на мандата му като посланик. Съжалявам за назначението му. Ако бях знаел тогава това, което знам сега, той никога не би бил в правителството.“
Независимият журналист Андрей Сталски смята, че има голяма вероятност скандалът около Мандълсън да доведе до оставката на Стармър – около 60% срещу 40%.
Политическото измерение на архива
Всичко, което става известно от архива, поразява с политическото си измерение. Защо Мандълсън е предавал конфиденциална информация на Епщайн и какво е правил той с нея? Как така Епщайн се оказа в центъра на толкова много политически отношения, интриги и сделки?
Защо бившият премиер на Израел Ехуд Барак почти се отчита пред него за срещите си с Лавров, Греф и Набиулина? Защо един бизнесмен от Емиратите обсъжда с него разговорите си с Еманюел Макрон? Защо генералният секретар на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд мисли да запознае Епщайн с Лавров, обсъждайки паралелно колко изключителни са момичетата в Албания?
Епщайн и руската връзка
Журналистът от New York Times Матю Голдстайн описва механизма: „Това показва как са устроени световните елити – как парите, независимо от начина, по който са спечелени, привличат внимание към хората, което носи още повече пари и внимание и създава обширна мрежа от връзки.“
Руските следи в архива
Русия наистина е обилно представена във файловете на Епщайн. Ясни са например назначенията на суми, които Епщайн е превеждал в Сбербанк и други руски банки – очевидно това са хонорари на посредници или на самите модели, които е рекрутирал в Русия.
„Новая газета Европа“ разказва на базата на архива как е бил устроен кастингът и кой се е занимавал с търсенето. По-специално модният агент Виктория Гинсбург, дъщеря на виден бизнесмен от Челябинск.
Понякога Епщайн направо казвал на Виктория, че му трябват момичета на възраст от 18 до 21 години. Веднъж се е скарал агента, че едно от момичетата се оказало за „петица“ вместо обещаните „седем или осем“ по десетобалната скала. Към друго момиче имало различно възражение – била твърде възрастна, на 23 години.
Общо по този начин били похарчени над 200 000 долара. Интересното е, че именно тези преводи довели Епщайн до затвора през 2019 година.
Случаят Гергиев
В архива се споменава известният диригент Валерий Гергиев. Довереникът на Епщайн Дейвид Стерн му пише през февруари 2017: „Първо концерт, а после вечеря с Гергиев. Той има какво да каже. Известнейший диригент. Искам да го доведа на частния ни концерт. Той е съгласен.“ След няколко минути идва допълнение: „Между другото, Гергиев, източник П. Той е господар на Санкт Петербург.“
Новая газета Европа смята, че „П“ е пица – кодова дума в речника на Епщайн за партита с момичета. Шеф-редакторът на Инсайдер Роман Доброхотов отбелязва, че това са само планове, а не пряка улика срещу самия Гергиев, но добавя, че такава „проституционна фабрика“, работеща на базата на руския балет, е съществувала.
Руските олигарси и Епщайн
В архива фигурират руски олигарси като Олег Дерипаска. Епщайн сам търси контакт с тях. Той търгува не само с хора – търгува с връзки, търгува с влияние.
Има писмо за някакъв роднина в ръководството на Сбербанк, когото обещават да запознаят с Михаил Прохоров. Има и преписка, в която някой пише на Епщайн, че в момента се среща с функционер на Газпромбанк и Руската хокейна федерация Роман Ротенберг, племенник на един от най-близките приятели на Путин.
Имаше ли връзка с ФСБ?
Използвал ли е Путин Епщайн за събиране на компромат? Бил ли е Епщайн в отношения с ФСБ? В крайна сметка няма никакви доказателства за това. По-скоро обратното – показателно е, че ги няма.
Що се отнася до лично Путин, той не е познавал Епщайн. И съдейки по публикуваните файлове, точно обратното – Епщайн години наред е се опитвал да се срещне с Путин, в това число и чрез Ягланд, но безрезултатно.
Ролята на Сергей Беляков
Добре е документирано, че с Епщайн е бил запознат и е общувал бившият заместник-министър на икономиката и организатор на Петербургския икономически форум Сергей Беляков. Във файловете има потвърждение, че Беляков е помагал на Епщайн да получи руска виза два пъти – първия път през 2011 от подразделение на ФСБ, а втория през 2018 от асоциацията на недържавните пенсионни фондове, която Беляков ръководи.
Роман Доброхотов обяснява: „За ФСБ би било логично да се опита да използва Епщайн, за да получи компромат на влиятелни чужденци. Например на същия петербургски форум – идеално място за медени клопки и събиране на компромат. ФСБ не може да няма такъв интерес, но във файловете на Епщайн за това няма нищо.“
Случаят Маша Дрокова
Има история за бившата „нашистка“ Маша Дрокова, която била представена на Епщайн и искала да му помага с пиара – да снима филм за него, да създаде награда с неговото име за учени, по-голяма от Нобеловата, или дори фонд с неговото име за борба с тормоза. А Епщайн в преписката я моли за нейни снимки гола.
Доброхотов коментира: „До каква степен това се обяснява с нейната собствена мотивация, нейните собствени възгледи? А до каква степен това е била наистина такава инициатива на Кремъл и помощ? Засега това е отворен въпрос, на нивото на конспирологична теория.“
Теориите на конспирацията и новите елити
Теориите на конспирацията са удобни с това, че винаги могат да обяснят всичко и не се нуждаят от потвърждения. Преди почти 10 години бившият британски разузнавач Кристофър Стийл публикува досие за връзките на Тръмп с Русия. Оттогава източникът на тези небивалици дори отиде под съд за това, че е лъгал ФБР.
Означава ли това, че в историята с онова досие е поставена точка? Разбира се, не. И същият Стийл днес разказва на британската преса, че най-вероятно КГБ е вербувал Епщайн още в седемдесетте години.
Делегитимацията на елитите
Политологът Алексей Макаркин пише: „Работата не е в конкретните личности, а в елитите като цяло. Доверието към тях и без това не е високо. Западното общество беше обзето от вълна на десен популизъм, който е насочен срещу традиционните политически елити. Файловете на Епщайн, в които в най-различни контексти са споменати маса персони, са мощен информационен повод за делегитимация на елитите.“
Границата между елити и борци с елитите
Днес обаче голям е въпросът: къде свършват елитите и къде започват борците с елитите? Тръмп елита ли е или контраелита? А Илон Мъск? А друг милиардер и поддръжник на Тръмп – Питър Тийл? И те всички са там, в същите файлове.
Историята на Епщайн потвърждава: борците със световния „дипстейт“ сами вече са пораснали по време на пътя. Те сами вече са „стейт“, те сами вече са елита.
Епщайн и дясното крило
Оказва се, че Епщайн е бил в активна комуникация със Стив Банън, с онзи Банън, за когото Епщайн е въплъщение на злото, въплъщение на либералния американски „дипстейт“. Но те са били много добре запознати. Епщайн изпълнявал ролята на негов съветник, помощник, помагал му със съвети, настанявал го на частни чартърни полети.
Роман Доброхотов обобщава: „Виждаме, че Епщайн обсъжда с хора като Питър Тийл, Банън и много други влиятелни хора истории, свързани с десния завой, който се случва в целия свят – обсъждат АФД, Льо Пен, Фараж и Брекзит.“
Файловете на Епщайн са нещо повече от скандал – те са огледало на света на властта, парите и влиянието, където границите между елити и конспиратори, между агенти и жертви, между морал и компромис са размити до неузнаваемост.
Статията е базирана на анализ на Михаил Фишман относно файловете на Джефри Епщайн и тяхното влияние върху световната политика.
