Докато кръв се лее по улиците на Ерусалим, международната общност бърза към предварително определен резултат, който игнорира тези сурови реалности.
Ужасяващата терористична атака от понеделник на пресечката Рамот в Ерусалим е брутално напомняне извън Газа за продължаващите предизвикателства пред сигурността, с които се сблъсква Израел. Шест израелци бяха убити и 22 бяха ранени, когато терористи откриха огън по автобус, оставяйки зад себе си сцени на насилие, които спасителите описаха като хаотични и разбиващи сърцето. „Много от нас, пристигнахме на мястото веднага щом чухме съобщението за огнестрелни рани“, разказа парамедикът от МДА Надав Таиб, намирайки „хора, лежащи в безсъзнание, счупени стъкла навсякъде.“
„Хамас“, „Палестински ислямски джихад“ и „Комитетите за народна съпротива“ излязоха в рамките на часове след атаката, за да похвалят терористите и да прославят тяхната кауза.
Международната общност игнорира суровите реалности
Но докато израелските семейства оплакват своите мъртви и ранените се борят за живота си в болниците, международната общност се подготвя да отмине приписването на отговорност и да награди именно онези сили, които празнуват подобно клане.
Палестинската автономия, която търси международно признание като законното правителство на бъдеща „палестинска държава“ – постоянно не успява категорично да осъди терористичните атаки. Вместо това тя поддържа култура, в която насилието срещу израелски цивилни се изобразява като „съпротива“ и терористите се прославят като мъченици.
Същата тази ПА, която не може дори да управлява ефективно Западния бряг без израелска координация по сигурността, сега изисква контрол и над Газа. Както демонстрира смъртоносната стрелба от понеделник, неспособността на ПА да предотврати тероризма в райони под нейния номинален контрол прави всяко разширяване на нейния авторитет кошмар за сигурността на Израел.
Програмата „плащане за убийство“ на ПА, която предоставя месечни стипендии на семействата на терористи, продължава и до днес. Това институционализирано поощряване на тероризма пряко противоречи на всяко твърдение за това, че може да бъде партньор за мир.
Дипломатическа офанзива сред продължаващия тероризъм
През юли правителствата на Франция, Канада и Великобритания обявиха плановете си да признаят „палестинска държава“ в Общото събрание на ООН този месец, като средство за задълбочаване на израелско-палестинския мирен процес. Белгия също обяви планове да се придържа към Декларацията от Ню Йорк, прокарвайки пътя за признаване на „палестинската държавност“.
Тази координирана дипломатическа офанзива идва точно в момента, когато тероризмът продължава да взема невинни израелски животи. Не е ли това нищо повече от калкулиран опит да се упражни натиск върху Израел чрез международна изолация, докато се предлага на „палестинците“ държавност без да се изисква от тях да изоставят насилието или да демонстрират каквато и да е способност за мирно управление?
Международното бързане да се признае „палестинската държавност“ сред продължаващия тероризъм изпраща ясно послание: Насилието работи. Когато палестинското ръководство и неговите поддръжници видят, че терористичните атаки съвпадат с увеличен международен натиск върху Израел и ходове към признаване, какъв стимул имат те да търсят истински мир?
Истинският проблем с мирния подход
Наистина про-мирен подход би обусловил всяка дискусия за палестинска държавност с проверими стъпки: демонтиране на програмата „плащане за убийство„, прекратяване на подбуждането в палестинските медии и образование, демонстриране на способността да се поддържа сигурност и да се предотвратява тероризъм, и показване на истинско приемане на правото на Израел да съществува като еврейска държава.
Вместо това настоящия дипломатически импулс третира тези основни предпоставки като допълнителни екстри, вместо като базови изисквания за всяка функционираща държава. Резултатът ще бъде повече атаки като вчерашната, повече скърбящи семейства и затвърдяване на конфликта вместо неговото разрешаване.
Избор пред международната общност
Израел се сблъсква с огромен международен натиск да прави отстъпки в името на мира. Но истинският мир не може да се изгради върху основата на награден тероризъм. Докато Общото събрание на ООН се свиква, международната общност ще се изправи пред избор. Или да продължи по път, който стимулира насилието, или да изиска всяка „палестинска държава“ да отговори на основните изисквания за мирно управление, които очакваме от всички легитимни членове на международната общност.
Както стоят нещата, терорът ще бъде награден още веднъж.
