Докато в Русия опашките на бензиностанциите стават по-дълги от паметта на официалната пропаганда, от кремълските коридори явно е излязла нова методическа линия: недостигът на гориво всъщност е скрито благо. Според осведомени източници, пропагандистите вече получават указания да разработват темата, че щом хората започнат да ходят пеша повече, това автоматично ще подобри здравето на нацията. Логиката е безупречна единствено на хартия – докато самите разпространители на тази теза продължават да се придвижват с личен автомобил, което обяснява защо начинанието засега върви трудно.
Реалността зад тезата е доста по-малко ободряваща от обещаното раздвижване. Дефицитът на бензин в Русия е резултат от поредица украински удари с безпилотни летателни апарати по нефтопреработвателни заводи, започнали още през август 2025 г. и продължаващи с нарастваща интензивност. Според оценки на украинския Генерален щаб, извадената от строя мощност на руската нефтопреработка вече надхвърля 42%, а към началото на юли трийсет и трети регион е въвел официални ограничения за продажба на гориво – от двайсет литра в Дагестан до трийсет литра в Москва, без възможност за зареждане в туби. Цените на дребно пък отбелязаха рекорден годишен ръст от около двайсет процента – най-високият от 2010 г. насам. Официалната позиция на вицепремиера Александър Новак е, че недостигът е „не критичен“ – формулировка, която бункерният диктатор Владимир Путин повтори лично, докато украинците чакат по бензиностанциите в Чита не часове, а денонощия.
Разходка из страната или разходка зад граница?
Докато обикновените граждани трупат неволна издръжливост на опашки, властта явно е решила, че свободата на придвижване извън пределите на страната е лукс, който трябва да бъде преразгледан. Председателят на Държавната дума Вячеслав Володин формулира философията зад тази логика през март тази година: докато светът тъне в напрежение и взривове, Русия разполагала със стабилност, която трябвало да се цени. Само че тази стабилност, изглежда, важи единствено вътре в границите – извън тях гражданите на „най-стабилната“ държава внезапно се превръщат в носители на „повишен риск“.
Точно на тази логика се основава и информацията, огласена от независимото издание „Можем объяснить“ в началото на юли, според което руското Министерство на външните работи подготвя законопроект за въвеждане на изходни визи – практика, позната на всеки, живял под съветска власт преди 1991 г. Според цитирани от изданието източници, близки до дипломатическите среди и до президентската администрация, пътуванията до „недружелюбни“ държави от НАТО ще бъдат позволени само в организирани туристически групи от не по-малко от десет души, по предварително одобрен маршрут. За останалите държави индивидуалният туризъм остава теоретично възможен, но самата изходна виза остава задължителна – защото, по думите на анонимен източник, времената, в които „купуваш билет и отлиташ“, трябва да останат в миналото; държавата трябва да дава разрешение.
Официалният говорител на руското министерство на външните работи Мария Захарова побърза да нарече публикацията „глупост“. Само че подобни опровержения вече имат своя собствена история: идентично уверение беше направено още през юли 2022 г., в първите месеци на пълномащабната война срещу Украйна, и то не се оказа особено дълговечно, съдейки по факта, че темата отново е на масата четири години по-късно.
Завръщане към бъдещето, което никой не искаше
Историческата аналогия впрочем е болезнено точна. До 1991 г. напускането на СССР изискваше многобройни съгласувания и разрешение от ОВИР – процедура, символизираща недоверието на държавата към собствените ѝ граждани. Сега, докато бензиностанциите бракуват литрите на дребно, а нефтопреработвателните заводи изгарят един по един, изглежда, че и останалите атрибути на съветското ежедневие се завръщат методично: талони, лимити, опашки и – потенциално – разрешение за напускане на страната.
Остава единствено отворен въпросът дали пешеходният туризъм по маршрута „по посока на Берлин“ ще попадне под новите разпоредби, или ще бъде освободен като изконно руска културна практика.
