Според източници, близки до събитията, кубинските съветници по сигурността и лекарите вече напускат Венецуела. Временната президентка Делси Родригес, която наследи поста след американската операция на 3 януари, е решила да се довери само на венецуелски бодигардове.
За разлика от Николас Мадуро и покойния Уго Чавес, които се чувстваха най-сигурни зад кубински елитни части, Родригес явно е преценила, че в новата реалност „другарите от Хавана“ са по-скоро товар, отколкото щит.
Дали Делси наистина вярва, че може да балансира между Вашингтон и старите си другари от Куба?
Тридесет и двама кубинци загинаха при американската атака, която доведе до залавянето на Мадуро. Това бяха хората, които години наред бяха вградени във венецуелската армия и в страшната контраразузнавателна служба DGCIM – същата, която „изкореняваше“ опозицията с хирургическа прецизност.
Бивш венецуелски разузнавач признава: кубинските съветници вече са отстранени от ключови постове. Някои от тях са се качили на полети обратно за Хавана през последните седмици. Едни казват – по заповед на Родригес заради американския натиск. Други – че самите кубинци са предпочели да си тръгнат, преди да стане късно. А трети – че Хавана просто ги е извикала обратно.
Класическа революционна солидарност, нали? Когато петролът спре да тече, „вечната братска дружба“ внезапно намира изходните врати.
А какво ли би казал Чавес от небето, като гледа как „кубинският щит“ се разпада за броени седмици?
Преди американската операция хиляди кубински лекари, медицински сестри и спортни треньори работеха във Венецуела в замяна на толкова нужния за острова петрол. След 3 януари Доналд Тръмп обяви ясно: „Куба живя години наред с венецуелски петрол и пари. В замяна даваше „услуги по сигурността“ на двамата диктатори. ВЕЧЕ НЕ!“
Вашингтон блокира доставките на петрол за Куба и сега говори директно с Хавана: „Направете сделка“. Кубинското правителство отговаря с обичайното – „открити сме за диалог на равни начала“, но същевременно осъжда блокадата и се кълне да устои.
Междувременно Делси Родригес, дъщеря на бивш марксистки партизанин и дългогодишна съюзничка на Мадуро, все още публично прегръща кубинския външен министър Бруно Родригес на мемориалната церемония на 8 януари и вика „Hasta la victoria siempre“ (Винаги до победата). По-късно разговаря по телефона с кубинския президент Мигел Диас-Канел и заявява, че двете страни остават „обединени“.
Но дали тези красиви думи не са просто за вътрешна консумация, както намекват от Белия дом?
Според експерти като Франк Мора (бивш посланик в ОАД) и Джон Полга-Хецимович (Военноморска академия на САЩ), Родригес просто „пази дистанция“ – иска да запази кубинците настрана, докато укрепи властта си, но без да ги хвърля напълно под автобуса. Някои кубински военни съветници и професори все още са в страната, а част от разузнавачите вероятно са останали „под прикритие“, за да видят как ще се развие ситуацията.
Ще оцелее ли чависткото управление без кубинската „антипревратна“ магия, която работеше толкова брилянтно години наред?
Едно е сигурно: кубинското влияние беше абсолютно ключово за оцеляването на режима. Сега, когато влиянието се топи, а американският натиск расте, въпросът е дали новата венецуелска власт ще успее да замени „братската помощ“ с нещо по-практично – например сделки с Вашингтон за петрол и стабилност.
Революционната романтика свърши. Остава само реалполитиката – и въпросът кой ще плати сметката накрая.
