През последните дни опозиционният YouTube буквално прегря от заглавия тип „Назрява нова мобилизация?“ и „Ще посмее ли Путин?“. Поводът не е мистичен. Искрата дойде от публикация на Bloomberg, според която през януари 2026 г. руските загуби на фронта са надхвърлили притока на нови контрактници. Изводът – внимателен, но достатъчно ясен: Кремъл може да се изправи пред въпроса за нова мобилизация.
Няколко дни по-късно Институт за изучаване на войната излезе с по-тежък акцент: Путин подготвя обществото за нова частична мобилизация. Звучи гръмко. Но дали гръмът ще удари?
Загубите растат, желаещите намаляват – колко дълго издържа моделът?
Военният анализатор Руслан Левиев потвърждава, че през декември фронтовите загуби действително са били по-високи от набора. За януари данните още не са пълни, но тенденцията е ясна: вербуването става все по-трудно, а дори щедрите бонуси не компенсират риска.
В Санкт Петербург плащанията за подписване на договор с Министерството на отбраната скочиха до 4,5 милиона рубли (~50 000 евро). В същото време започна агресивна вербовка на студенти – включително 17–19-годишни, примамвани с еднократни бонуси. Университети организират „дронови отряди“, а патриотизмът се рекламира с лекотата на сезонна промоция.
Проблемът? Дори Z-канали вече открито пишат, че договорът често означава „утилизация в месни щурмове“, независимо дали си записан за оператор на БПЛА или за тилова служба. Когато пропагандата започне да говори за реалността, значи нещо скърца.
Законите за резерва – скрита мобилизация или бюрократичен шум?
Един от аргументите за „предстояща вълна“ са новите закони, позволяващи използването на милионен мобилизационен резерв. Според Левиев обаче това е по-скоро техническа мярка – основно за охрана на обекти като рафинерии и инфраструктура, а не за масово изпращане на хора на фронта.
И ежегодните военни сборове, които някои сочат като сигнал, се провеждат редовно още преди пълномащабната война. Да ги обявиш за доказателство за нова мобилизация е като да наречеш зимата „изненадваща“, защото пак е студено.
Ще рискува ли Путин открита мобилизация?
Политолозите са по-мрачни. Абас Галямов смята, че мобилизацията не е изгодна за режима, но времето работи срещу него. Недоволството ще расте постепенно – няма да избухне утре, но ще се натрупва. Силовиците са лоялни, опозицията е обезглавена. Рискът е отложен, не отменен.
Владимир Пастухов предполага по-рафиниран сценарий: „размазана“ мобилизация. Без официални кампании, без фанфари – просто хора в различни групи тихо ще получават повиквателни. Когато обществото осъзнае мащаба, процесът вече ще е в ход.
Дмитрий Орешкин добавя още един ключов елемент: сериозна мобилизация изисква затворени граници. През 2022 г. стотици хиляди мъже напуснаха страната. Кремъл си взе бележка – електронните повиквателни вече автоматично ограничават правото на напускане.
Алтернатива има ли?
Левиев очертава три варианта: твърда мобилизация, бавна „пълзяща“ мобилизация или съкращаване на фронтовата линия. Последното изглежда най-малко вероятно, особено след реториката на Владимир Путин по повод 23 февруари, където военната тема отново бе в центъра.
Когато диктатора постоянно говори за „героична мисия“ и „вековни традиции“, трудно е да си представим доброволно отстъпление.
Аларма или трезв анализ?
Засега няма категорични доказателства за неизбежна нова мобилизация. Има тревожни сигнали – спад в набора, растящи загуби, по-агресивна вербовка и законодателни инструменти, които улесняват контрола.
Но има и скептицизъм сред военните анализатори, че системата все още може да компенсира без драматичен ход. Въпросът не е дали Кремъл има инструментите. Въпросът е колко дълго може да отлага решението, без цената да стане твърде висока – икономически, социално и човешки.