Възобновяване на протестите след военния конфликт
В крайна сметка иранците не издържаха. През юни приключи 12-дневната война с Израел, по време на която и след нея в страната замряха протестните демонстрации – хората бяха шокирани от случващото се, но август донесе промени и отново избухнаха протести.
На улицата излязоха жители от Шираз и Казерун. Някои наблюдатели считат, че в обозримо бъдеще протестни акции ще се проведат в Техеран и Исфахан. Навсякъде доминира нов лозунг – „Живот, вода, електричество!“. Тези искания за основни права на населението станаха централни за иранците.
През есента на 2022 година шок за страната стана нападението на полицията за морал върху младата девойка Махса Амини – тя беше пребита до смърт заради „неправилно“ носене на хиджаб. Това предизвика протести на стотици хиляди иранци из цялата страна под лозунга „Жена, живот, свобода!“. Демонстрациите продължиха около година и струваха живота на 500 души, от които 70 бяха служители на силовите структури.
Водната и енергийна криза
Лятото на 2025 година се оказа шокиращо по друга причина, тъй като се случи събитие, което оказа върху иранците, възможно дори по-голямо влияние от 12-дневната война с Израел. Поради горещото лято и неефективните проекти за водосбор, водохранилищата, обезпечаващи големите градове, почти се изпразниха. Започнаха режимни прекъсвания на водоснабдяването в Техеран, Шираз и множество други места. Те добавиха проблеми, защото в същото време в страната се случват и режимни прекъсвания на електрозахранването.
Енергийната криза в Иран изглеждаше напълно невъзможна по причината, че страната притежава вторите в света проучени запаси от газ. В същото време 70-80 процента от енергията страната получава от газови централи. Но вместо да печели стотици милиарди долари, експортирайки газ, и да осигури на себе си безплатна енергия, страната влезе през 2025 година в дълбока енергийна криза – произведената енергия не достига, газът е недостатъчен, резултатът са временни спирания на стотици фабрики, държавни учреждения и цели градове.
Причини за кризата
Всичко това е резултат както от американските санкции, отрязали Иран от богатите пазари, инвеститорите и съвременните технологии, така и от некомпетентното управление на върха на Ислямската република. Могъщият КСИР (Корпус на стражите на ислямската революция) взе под контрол не само редица министерства и ведомства, но също множество държавни и частни компании, без да споменаваме силите за сигурност и 120-хилядната армия, за чиято издръжка се изразходват немалко средства.
По този начин кризата, предизвикана от една страна от американските санкции, а от друга страна – от корупцията и некомпетентността на лицата, вземащи решения, се обърна в двойна катастрофа. Градовете от време на време потъват в тъмнина, едновременно страдайки от липса на вода. Новият протестен лозунг стана насъщна необходимост.
Стачки и икономически проблеми
Освен това по страната се разнасят вълни от стачки. Растежът на цените потопи мнозинството в състояние на бедност. Разрушението на икономиката започна не вчера, но има точно същите причини – санкции и некомпетентна корумпирана система за управление на големите предприятия и инфраструктурата. Към това се добавиха спирания на предприятия заради водната и енергийната криза. В резултат някои групи работници спряха да получават заплата.
Единадесет дни продължава стачката на работниците от нефтохимическия завод „Рази“ в пристанище Махшехр. Участниците в нея заявиха, че протестите ще продължат до пълното изпълнение на исканията, включително премахване на дискриминацията, повишаване на обезщетенията и изравняване на заплатите с други нефтохимически предприятия в региона.
Иранските издания публикуват резултати от социологически проучвания, според които 72% от населението не смятат, че икономическата ситуация ще се подобри тази година, а 85% считат, че Иран трябва да подобри отношенията със Запада и да снеме санкциите. Заедно с войната иранците обвиняват санкциите за главни причини за вътрешната криза.
Борба за власт
На този фон се засили политическата криза. Заради израелските бомбардировки и диверсии върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменеи, диктатор, имащ почти абсолютна власт, е принуден да се крие и рядко излиза на повърхността, опасявайки се че ще стане жертва на израелски или американски удар. Това доведе до отслабване на неговото влияние и преход на властта в ръцете на колективни органи – Съвета за отбрана и Висшия съвет за национална сигурност, което от своя страна стана причина за рязко обостряне на борбата за власт.
Реформистското движение
Главната и най-влиятелната от опозиционните сили в страната е днес така нареченият Фронт за реформи. Реформистското движение, основано от бившия президент Мохамад Хатами, което след убедителната му победа на изборите през 1997 година многократно е било подлагано на репресии, все още остава забележима политическа сила в Иран. Към тази група в някаква степен се присъединяват бившият президент Хасан Рухани, кандидатът на президентските избори от 2009 година Мир-Хосейн Мусави и настоящият президент Масуд Пезешкиян.
В заявление, което миналия уикенд публикува свързаното с реформистите издание „Hammihan daily“, Иранският фронт за реформи призова върховния лидер да спре обогатяването на уран (това е главното искане на Вашингтон), за да предотврати възобновяването на конфликта със Съединените щати и да сложи край на външната изолация на Иран и санкциите.
Позиция на твърдолинейните
От своя страна изданията на поддръжниците на твърдата линия, свързани с канцеларията на върховния лидер и КСИР, отговориха на реформистите. Фуад Изади, коментатор, близо до Хаменеи, написа в X: „Следващото нападение на САЩ срещу Иран няма да повлече след себе си никакви загуби за Съединените щати – именно така властите на САЩ ще интерпретират заявленията на президента. Това увеличава риска от нови военни атаки срещу Иран.“
Революционна ситуация
Иран преживява дълбока вътрешна криза, свързана с разпада на неговата инфраструктура и икономика. В същото време той търпи поражение в борбата за господство над Близкия изток от ръцете на американо-израелската коалиция. След разрушаването на системите за ПВО той се оказа почти беззащитен пред натиска на САЩ и Израел, които му нанесоха страшни щети по време на 12-дневната война.
Ако Техеран не изпълни искането на Тръмп и не се откаже напълно от обогатяването на уран, с голяма вероятност го очакват нови парализиращи удари, насочени към ликвидация на неговата военна промишленост, щабовете на армията и КСИР, ядрените обекти и центровете за вземане на решения.
По този начин иранската криза придоби няколко нови измерения. Към разпада на икономиката и инфраструктурата се добавиха външнополитически и военни поражения, както и растящ разкол в управляващите кръгове. Всичко заедно представлява класическа революционна ситуация, създавайки условия за разрушителни процеси.
