Успехът на украинската операция „Паутина“ (Паяжина)
Украйна проведе успешна антивоенна специална операция, наречена „Паутина“, която доведе до значителна демилитаризация на Руската федерация. В рамките на тази операция бяха унищожени голям брой руски военни обекти, включително мощно оръжие, което според мнозина е било гордост на руския диктатор Владимир Путин. Този удар силно засегна самочувствието на руския „цар“, който, се укри за три дни в бункера си след атаката, без да се появява публично или да дава изявления.
Реакцията на Путин: оплакване и обвинения
След като се съвзе от първоначалния шок, Путин се свърза с американския президент Доналд Тръмп, за да се оплаче от „подлото“ нападение на Украйна срещу руски военни самолети, които, според него, „мирно бомбардирали“ украински градове. От бункера си Путин проведе и съвещание с руското правителство, по време на което обяви, че цяла Украйна е „терористична“. Той постави риторичния въпрос: „Кой преговаря с терористи?“ – въпрос, на който сам си отговори, тъй като поддържа близки отношения с организации като Хамас, Хизбала и Талибан, както и с Иран – държава, известна с подкрепата си за терористични групировки.
Интересно е, че въпреки тези обвинения, Путин продължава да „преговаря“ с Украйна чрез своя личен помощник Владимир Медински, когото изпрати в Истанбул за преговори. Руският външен министър Сергей Лавров подчерта, че „никакви украински провокации“ няма да спрат Русия от участие в тези преговори, което разкрива противоречията в позицията на Кремъл.
Неуспешният план за „удар на възмездието“
Разгневен от успеха на операция „Паутина“, Путин реши да организира масиран военен отговор, целящ да нанесе тежък удар върху Украйна, включително чрез атаки срещу мирни жители. Планът му включваше използването на три оперативно-тактически комплекса „Искандер“ за атака срещу Киев, насочена към символични или стратегически важни обекти. Този план обаче се провали още в зародиш. Украинските сили откриха пусковите установки в Брянска област и нанесоха превантивен удар, унищожавайки една установка напълно и повреждайки две други.
Освен това украинските сили продължиха с поредица от превантивни атаки. В Брянск, където бяха доставени нови ракети за „Искандер“, беше нанесен нов удар, предизвикал експлозия с такава сила, че според свидетели приличала на „ядрен взрив“. Руски източници твърдят, че е бил унищожен хеликоптер Ми-8, но мащабът на взрива предполага, че става въпрос за по-голям склад с боеприпаси.
По-широкият ефект върху руските военни способности
Украинските атаки не се ограничиха само до Брянск. В Енгелс украински дронове удариха нефтена база, причинявайки пожар, който унищожи милиони литри гориво, включително авиационен керосин. В Рязан беше атакуван военният аеродром „Дягилево“, където пожар повреди инфраструктурата за зареждане на бомбардировачи. В Тамбовска област заводът „Прогрес“, произвеждащ високотехнологично оборудване за руски ракети и самолети, също беше ударен от дронове, което доведе до значителни щети.
Тези удари значително отслабиха руските военни способности. Много от стратегическите бомбардировачи Ту-95 не можаха да излетят заради заплахата от дронове, а руските военноморски сили, вече отслабени от предишни атаки, не успяха да осигурят планирания масиран удар с крилати ракети.
Ограниченията на руската военна машина
Неуспехът на руския „удар на възмездието“ разкрива нарастващите ограничения на руската военна машина. Липсата на ресурси принуждава Русия да прави трудни избори – дали да инвестира в ракети, противовъздушна отбрана или защита на военните си обекти. Руските запаси от крилати ракети намаляват, а точността им е по-ниска, което предполага, че украинската противовъздушна отбрана успешно неутрализира много от тях.
Бъдещи заплахи: украински дронове на Далечния изток
Според публикация в „Washington Post“, Службата за сигурност на Украйна подготвя операция срещу руския Тихоокеански флот. Планът предвижда използването на морски дронове, скрити в товарни контейнери, за атака срещу руски военни кораби и съдове, доставящи оръжия от Северна Корея. Тази информация предизвика безпокойство в Русия, тъй като защита на тези морски пътища ще изисква прехвърляне на ресурси от други фронтове.
Украинската операция „Паутина“ и последвалите превантивни удари демонстрираха не само военната изобретателност на Украйна, но и нарастващата слабост на руската армия. Провалът на Путин да осъществи ефективен „удар на възмездието“ показва, че руските военни ресурси са ограничени, а моралът на Кремъл е подложен на изпитание. В същото време украинските сили продължават да нанасят стратегически удари, които променят динамиката на конфликта в тяхна полза.
По текст на Иван Яковина – руски журналист
