Историята познава немалко завоеватели, чиито амбиции са се сблъскали с грубата реалност на бойното поле. Наполеон, Хитлер, персийският цар Ксеркс срещу гърците, съветската армия в Афганистан — всички те са споделяли едно общо качество: самоувереността, граничеща с клинична слепота. Към тази почетна гвардия на историческите аутсайдери вече може спокойно да се добави и не удалият се „събирач на руски земи“.
Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, планирано като образцов блицкриг, завърши с пълно фиаско. Провал, който до голяма степен беше програмиран още в етапа на подготовка — от стратегическото подценяване на украинската съпротива, от надценяването на собствените сили и от наивната вяра, че Западът ще стои безучастно. Но тези стратегически грешки са разглеждани многократно. Днес ставаше дума за нещо по-интересно: тактическите грешки, които ускориха фиаското и го направиха толкова показателно — и унизително.
Грешка първа: Войната е въпрос на сезона — нещо, което Путин явно не е учил
Всеки пълководец от древността насам е знаел едно просто правило: нахлуваш лятото. Александър Македонски, Ханибал, Чингис хан, Наполеон — всички те са предпочитали топло и сухо, когато пътищата са проходими, армиите се движат бързо и снабдяването работи. Дори Хитлер, с всичките му известни слабости като стратег, е избирал внимателно времето на настъплението. Планът „Вайс“ срещу Полша е бил набелязан за август, а немските генерали са настоявали именно заради страха от есенните дъждове, които биха блокирали танковите колони. Настъплението срещу Франция — 10 май 1940 г. — е почти идеално избрано. Резултатът: Париж пада на 14 юни.
И сега да видим какво направи православният царчок. Той избра края на зимата, защото болното му съзнание си е харесало датата 22.02.2022 г. Преди това нападна Грузия на 08.08.2008 г. Флустрацията му на тема история, помрачила болното му съзнание, вероятно го е карала да мечтае за времето, когато учениците ще изучават великите му завоевания. За това е по-добре да избере лесно запомними дати, за да го боготворят дечурлигата. Е, по все-още непонятни причини, закъсня с 2 дни, но пък уцели перфектно пролетната киша. Февруари 2022 г. бе нетипично топъл: средните температури в по-голямата част на Украйна се задържаха около плюс пет градуса. Полетата се превърна в калище. Руската бронетехника, проектирана за дълбоки обходи и бърз пробив по полета, бе принудена да се движи единствено по асфалтирани пътища. А асфалтираните пътища са идеалното място за засади. Добавете към това липса на зимно дизелово гориво, проблеми с акумулаторите и бърза повреда на техниката — и картината е пълна.
Резултатът: армията на агресора стана предсказуема, бавна и лесна цел. Зимните условия удариха и морала на войниците, чиито очаквания за тридневен парад по Крещатик се сблъскаха с калта, студа и украинските дронове. Ако нахлуването беше започнало лятото, провалът пред Киев нямаше да е толкова бърз и толкова нагледен.
Грешка втора: 200 000 за Украйна — сериозно ли?
Класическата военна наука е категорична: за успех нападателят трябва да превъзхожда защитника поне 3 към 1. При Първата чеченска война съотношението е около 4 към 1 в полза на Русия — 78 000 срещу 15–20 000 чеченци. И как завърши Първата чеченска? Припомнете си!
На сутринта на 24 февруари 2022 г. Русия е имала около 200 000 войници — включително редовна армия, Росгвардия и т.нар. „народни милиции“ на ДНР и ЛНР. Украйна е разполагала с около 250 000 военни. Тоест превъзходство е имала… защитаващата се страна. Невиждано в историята на военното изкуство. Тези 200 000 естествено не са крайно число, защото от Крим са се включили също големи, войскови формирования, имало е десантни части, дебаркирали по въздух и море, авиация и ракетни войски, действащи от самата Русия и т.н. което прави крайната бройка на участващите от руска страна неизчислими. Но в общи линии е ясно, че нямат смазващо огромно, числено превъзходство.
Дори ако приемем, че Путин е мечтал да завземе Киев за три дни и да върне Янукович на трона — какво след това? Американските военни експерти Дейвид Петреъс и Джеймс Амос са разработили формулата FM 3-24, според която за ефективен контрол над окупирана територия са необходими минимум 20 войника на 1000 жители. При 40–42 милиона украинци това означава минимум 800 000 окупатори — в реалността поне двойно повече. Явно никой в Кремъл не е взел калкулатор.
Украйна обяви мобилизация от първия ден. До средата на март 2022 г. ВСУ и Националната гвардия надхвърлят половин милион. Математиката на войната бързо заработи в полза на Украйна — а Путин беше принуден да обяви собствена мобилизация едва след катастрофалното харковско контранастъпление през есента на 2022 г.
Грешка трета: Когато удряш навсякъде, не удряш никъде
Ако общата численост на нашествениците е 200 000 и главната цел е Киев — логиката налага да съсредоточиш поне половината от силите в тази посока. Да, можеш да нанасяш отвличащи удари на Донбас, на юг, в Харковска, Сумска и Черниговска области, но в посока Киев трябва да е постигната максимална концентрация.
Какво се случи в реалността? В киевска посока бяха съсредоточени около 35–40 000 войника — една пета от общото количество. Останалите бяха размазани по над 1500 километра фронт в седем-осем направления едновременно. Без оперативни резерви. Без единно командване — първите седмица и половина нашествениците продължаваха да се подчиняват на различни военни окръзи. Единен командващ е назначен едва през април 2022 г. — генерал Александър Дворников, известен с прозвището „Касапинът от Алепо“, което той напълно оправда и в Украйна.
Резултатът от това разпиляване на сили: нито на едно направление не е постигнато решаващо превъзходство. Всяко направление изисква собствено снабдяване, собствена логистика. И точно оттук произлизат прочутите многокилометрови задръствания от руска техника — идеална цел за украинска артилерия, дронове и малки пехотни групи.
Грешка четвърта: Самолетите са страхотни — но само ако войната е във въздуха
Точно три седмици преди нахлуването, на 3 февруари 2022 г., полковник от Генералния щаб в оставка Михаил Ходарьонок публикува статия, в която с почти сто процентова точност предрича провала на блицкрига по всички направления. Сред грешките, които критикува, е прекомерното разчитане на авиацията за сметка на сухопътните сили.
Крайъгълният камък на плана за превземане на Киев е превземането на летището в Гостомел, след което да бъде установен въздушен мост с групировката в Беларус. Когато героичната украинска съпротива провали този сценарий, агресорът трябваше да импровизира — и избра сухопътно настъпление по единствения наличен маршрут: през Чернобилската зона.
Какво последва? Шестдесет километра колона от бронетехника, танкове, артилерия и камиони за снабдяване, застинала в гигантско задръстване от границата с Беларус до покрайнините на Киев. Западните медии се питаха с нескрита изненада как е възможно да поставиш войниците си в толкова неизгодно положение. Украинските бойци не ги оставиха да чакат напразно: засади от двете страни на колоната, удари по бензовозите, унищожаване на командни пунктове, „Байрактар“ в действие.
Провалът на въздушния план и неподготвеността за ефективна сухопътна война в комбинация с пролетната кал породиха логистичен колапс. Русия загуби ефекта на изненадата и безценното време. Киев използва паузата, за да изгради укрепления и да въоръжи хиляди доброволци.
Грешка пета: КГБ го е учило на шпионаж — ама май не всичко е запомнил
Петата грешка в преценката е от различно естество — разузнавателна. И именно тя предопредели военните поражения на Русия в началния етап на войната.
Руската контраразузнавателна служба изпусна от погледа си добре организирана украинска разузнавателна мрежа, която действаше вътре в самата Русия. Докато ФСБ получаваше от своята агентура в Украйна пълни лъжи и ги прокарваше нагоре по йерархията, украинското разузнаване работеше тихо и методично. Класика: вербуване на политически емигранти от обкръжението на беглеца Янукович.
Разузнавачът Денис Киреев, използвайки финансовите си връзки, успява да спечели доверието на видни политици от домайданската епоха, които Кремъл е виждал като ключови фигури на бъдещото марионетно правителство. От тях Киреев научава свръхсекретна информация — не само точната дата на нахлуването, но и мястото на главния удар: летище Гостомел на 24 февруари сутринта. Тези данни навреме стигат до Киев.
През януари 2023 г. шефът на украинското военно разузнаване Кирило Буданов заявява публично: именно информацията на Киреев е позволила да се прехвърлят войски за отбраната на Гостомел в решаващите часове. „Ако не беше Киреев, Киев най-вероятно щеше да бъде превзет“ — казва Буданов. И няма причина да не му вярваме.
Путин — кадровият чекист, подполковник от КГБ — е трябвало да знае, че противникът може да рови при него точно така, както той рови при противника. Дали го е знаел и е пренебрегнал, или просто е забравил — така или иначе, последствията са очевидни.
Когато системата е по-важна от истината
Провалът на руския блицкриг не е случайност и не е просто сбор от технически грешки. Зад всяка от тези грешки в преценката стои нещо по-дълбоко: авторитарна система на вземане на решения, в която лоялността е по-ценна от компетентността, а неприятната истина просто не стига нагоре.
Когато на върха искат да чуят само един възможен сценарий, рано или късно той се превръща в единствения — и в катастрофа. Историята показва ясно: самонадеяността и пренебрежението към реалността на бойното поле почти винаги завършват с поражение. Въпросът е само колко дълго и на каква цена.
