Голямата илюзия на Путин
В продължение на години Русия убеждаваше света — и преди всичко себе си — че разполага с непробиваема система за противовъздушна отбрана. С-300, С-400, „Панцир“… имената звучат внушително. Проблемът е, че впечатляващите имена са почти всичко, с което тези системи могат да се похвалят.
Реалността, потвърдена от самите руски оператори на ПВО системи, е покъртителна: ефективността им е нулева. Не близо до нулева — буквално нулева. Радарите са остарели, захватът на цели е почти невъзможен, а ракетите, които виждаме да избухват в небето над руски градове, в по-голямата си част просто се самоунищожават — стандартна процедура, когато не засекат цел. Никакъв сваляне, никакво прехващане. Само пиротехника за вечерните новини.
Технологии от Третия райх срещу украинските дронове
За да разберем защо е така, трябва да се върнем назад — не с години, а с цели осем десетилетия. Основите на съветската, а впоследствие и руската ракетна техника, са положени от немски военнопленници след Втората световна война — инженери от компании като Telefunken, Zeiss и сътрудници на Вернер фон Браун. Те научили СССР как да строи ракети и системи за навигация. После се прибрали у дома си през 1954 г., а развитието… замряло.
Системите за навигация и насочване останали на нивото на 50-те и 60-те години. Всичко останало — С-300, С-400 — е козметично обновление на тази архаична основа. Интерфейсът е осъвременен, същността е стара немска ракета.
Самият Путин, когато е започвал войната, е вярвал в приказките, които му е разказвал приятелят му от ГДР — Чемезов, натоварен да управлява руската отбранителна индустрия и в момента е основният ѝ бенефициент. Добре позната схема: парите текат нагоре, отчетите са измислени, а президентът си мисли, че командва свръхоръжие.
И какво всъщност долита до целта?
Всяка западна ракета — американски HIMARS, френски SCALP, британски Storm Shadow — удря целта си със стопроцентна точност, защото руската ПВО просто не може да ги прехване. Ракетите от ново поколение като ATACMS и HARM летят по траектории и под ъгли, недостъпни за остарелите руски комплекси.
Когато веднъж руски оператори докладвали за свален Storm Shadow, проверката установила, че не могат да намерят никакви отломки от ракетата. Оказало се, че скоростта в доклада просто е измислена.
Защо тогава понякога украинските дронове падат, преди да достигнат целта?
Защото украинската техника сама по себе си не е безпогрешна. Значителна част от нея е изградена на базата на граждански компоненти — надеждни, но не на нивото на военновременния стандарт. От шест изстреляни ракети „Фламинго“ към завода във Воткинск само две достигнали целта. Едната е достатъчна, за да срине напълно производствен цех. Останалите четири са паднали по пътя. А тежат по около тон.
Ако паднат върху жилищна сграда, не остава нищо освен кратер.
„Кривината на Земята“ — ново ниво в изкуството на оправданията
Когато ги попитат защо не са свалили американски крилати ракети в Сирия, руски официални лица обясниха с пълна сериозност, че им е попречила… кривината на земната повърхност. Да, точно така. Не остарялата технология, не некомпетентните оператори — Земята е виновна, задето е кръгла.
Истината е по-проста и по-унизителна: Русия никога не е имала системи, способни да прехващат нискополетящи крилати ракети от типа на „Томахоук“. Точно за противодействие срещу тях американците са разработили тази технология. Съветският съюз знаел за заплахата и… не успял да отговори на нея.
Показателен е и случаят с Матиас Руст — младият западногермански пилот, прелетя с малък самолет над цялата съветска територия и кацна на Червения площад през 1987 г. Официалната версия беше, че СССР го е следил, но не го е свалил от хуманност. Реалността: просто не са го засекли.
Може ли Русия да защити собствените си заводи и градове?
Не. И Путин го е знаел, когато е започвал войната. Изчислението му е било просто — войната трябва да свърши най-много за месец, преди проблемът да стане видим. Когато ударите срещу руска територия зачестяват, системата се оказва гола. Панцирните комплекси са поставени върху покриви в Москва не защото са ефективни, а защото поне радарът им вижда малко по-далеч, когато е на по-голяма височина. Въздушните радари са загубени — дори и допотопните.
Резултатът е предвидим: ракети и дронове, насочени към военни обекти, понякога се отклоняват и удрят жилищни сгради в руски градове. Не защото Украйна ги насочва натам, а защото руската ПВО не ги сваля, а украинската техника не е достатъчно прецизна.
Накъде води всичко това?
Украйна разработва балистични ракети с бойна глава от около тон. Дроновете стават все по-мощни, по-дългобойни и по-точни. Руската ПВО остава това, което винаги е била — добре рекламирана, лошо функционираща система, наследница на технологии, разработени от вече отдавна мъртви хора.
За руските граждани моралът на историята е горчив: тяхната защита никога не е съществувала извън пропагандните репортажи. Държавата, която десетилетия ги убеждаваше в собствената си непобедимост, не може да ги предпази дори от дрон, построен в гараж.
Спасяването на удавника е работа на самия удавник.
