Седем години след като Доналд Тръмп се оттегли от ядреното споразумение с Иран (JCPOA), той обяви възобновяването на преговорите, започнали в Оман на 13 април 2025 г. Някои виждат в тези дискусии опит на САЩ да притиснат Русия, за да окажат максимален натиск върху Техеран или дори да бомбардират иранската ядрена инфраструктура при провал на преговорите. Това обаче подценява дълбоките връзки между Москва и Техеран, особено в контекста на геополитическия проект „Север-Юг“, който свързва двете страни в евразийска перспектива.
Ядрената програма на Иран и настоящата ситуация
На 7 април 2025 г. Тръмп обяви преговори с Иран, целящи да предотвратят развитието на военна ядрена програма. JCPOA от 2015 г. ограничи запасите от обогатен уран на Иран до 300 кг с чистота 3,67%, но днес страната разполага с 8 тона уран с тази чистота и 275 кг, обогатени до 60%. Според оценки, Иран е само на няколко месеца от военна ядрена способност. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) вече няма достъп за инспекции на иранската ядрена инфраструктура.
Междувременно, шиитският режим е отслабен: Хамас в Газа е почти унищожен, Хизбула в Южен Ливан е отслабена, а израелските сили са нанесли удари по иранската противовъздушна отбрана. От „шиитската дъга“ остават само хутите в Йемен, които са подложени на американски бомбардировки. САЩ засилват позициите си, разполагайки бомбардировачи B-2 с бомби за унищожаване на бункери на база Диего Гарсия, както и втора ударна група с самолетоносач в региона.
Стратегическата мощ на САЩ е подкопана от непредсказуемото поведение на Тръмп. Преговорите са поверени на Стив Уиткоф, близък на Тръмп, но без опит в геополитиката. Уиткоф, назначен и за „специален пратеник“ за Русия, изглежда очарован от Владимир Путин и мечтае за „рестарт“ в отношенията между САЩ и Русия, както и за бъдещи бизнес проекти в Газа. Това повдига въпроси за способността му да се справи с твърдата връзка между Москва и Техеран.
Оста Москва-Техеран
Връзките между Русия и Иран са укрепени от 90-те години насам чрез „дипломцията на Примаков“. Двете страни си сътрудничат военно в Сирия от 2015 г., което помогна на режима на Башар Асад да оцелее до 2024 г. Иран подкрепи Русия във войната в Украйна с доставки на дронове и балистични ракети, както и с помощ за заобикаляне на западните санкции. В замяна Русия засилва военно-индустриалното си сътрудничество с Иран, включително в авиацията и космическия сектор. На 17 януари 2025 г. двете страни подновиха „всеобхватното стратегическо партньорство“, ратифицирано от Думата на 7 април, което предвижда по-тясно сътрудничество в политиката, икономиката, енергетиката и борбата с „тероризма“.
Иран се възползва от руска помощ в „Джихада на знанието“, особено в космическия и ядрения сектор (руски инженери работят в ядрената централа в Бушер). Въпреки че това партньорство не е формален военен съюз като НАТО, то е ефективна стратегическа координация, която разделя театрите на действие и оказва натиск върху съюзите на САЩ.
Коридорът Север-Юг и евразийската визия
Един от ключовите проекти на Русия и Иран е „Международният транспортен коридор Север-Юг“ (INSTC), който цели да свърже Балтийско море с Персийския залив. Този коридор, дълъг 7200 км, ще позволи транспортиране за около 10 дни от Санкт Петербург до Мумбай, заобикаляйки традиционните морски маршрути през Суецкия канал (16 000 км, 30–45 дни). Проектът включва модернизация на железопътни линии, като Астара-Рашт и Рашт-Бандар Абас, финансирани с руски кредити и изпълнявани от руски компании.
Този коридор не е само логистичен, но и геополитически инструмент, който цели да утвърди нов световен икономически ред, центриран върху Евразия, с БРИКС+ като алтернатива на Г-7. Русия вижда в него начин да заобиколи загубата на контрол над Черно и Балтийско море, както и геополитическите ограничения, наложени от войната в Украйна и контрола на Турция над Босфора.
Програмата „Север-Юг“ е съвременна версия на руската „стратегия за топли води“, започнала през XVIII век с амбициите на Екатерина II за достъп до Черно море и Средиземноморието. Днес тази стратегия предполага траен съюз между Москва и Техеран, който едва ли ще бъде разкъсан от бизнес обещанията на администрацията на Тръмп. Руско-иранската ос е част от по-широка визия за „Голяма Евразия“, подкрепяна от Китай, която предизвиква западната хегемония.
Настоящата администрация на САЩ, ръководена от непредсказуеми фигури като Тръмп и Уиткоф, изглежда пренебрегва тези геополитически реалности. Политиката на максимален натиск върху Иран и опитите за „рестарт“ с Русия вероятно ще се провалят, както се случи с КНДР по време на първия мандат на Тръмп. Ако САЩ не преосмислят подхода си, рискуват да ускорят края на „американския век“, оставяйки Запада да се подготвя за нова реалност.
