На 9 юли 2025 г. светът научи за една изумителна история, която звучи като сценарий за шпионски трилър. Става въпрос за Сергей Гороховски, известен като Серджио Гор, който от обикновен съветски момък се превърна в един от най-влиятелните хора в администрацията на президента на САЩ – Доналд Тръмп. Разследване на Международния консорциум на разследващите журналисти и вестник Times of Malta разкри, че този ключов кадрови управител в Белия дом не е роден в Малта, както твърди, а в Ташкент, тогава част от Съветския съюз. Тази новина повдига множество въпроси за произхода, мотивите и лоялността на човек, който държи в ръцете си назначаването на ключови фигури в американската администрация.
Неочаквано разкритие за произхода
Според документите Сергей Гороховски е роден в Ташкент, но името и външността му не издават типичен узбекски произход. Истинското му име е Сергей, а фамилията – Гороховски, а не Гор, както е известен в САЩ. Родителите му, Игор и Лея Гороховски, са съветски граждани, които в края на съществуването на СССР емигрират в Малта. Този ход буди недоумение, тъй като Малта не е типична дестинация за съветските емигранти, които най-често се насочват към Израел, САЩ или Германия. Малта, с нейния сложен семитски език и ограничени възможности, изглежда странен избор за семейство, което иска да „пусне корени“. Въпреки това Гороховски купуват дом, изпращат сина си в католическо училище и се легализират като малтийци.
След десет години на острова семейството се премества в Лос Анджелис, САЩ, където получава американско гражданство. Там Сергей става Серджио Гор – американец от малтийски произход. Всички следи от съветското му минало са изтрити: фамилията Гороховски изчезва, а той се представя като емигрант от „приятния средиземноморски остров“, а не от „империята на злото“. Тази трансформация е толкова пълна, че никой в американската политическа сфера не подозира истината за неговото минало.
Пътят към върха
Серджио Гор не е обикновен човек. Според колеги и познати той е изключително талантлив, харизматичен и ефективен. Където и да работи, той оставя следа от успехи: събира милиони за Републиканската партия, организира грандиозни събития, а книгите му стават бестселъри. Неговата чаровна личност го прави център на внимание – хората го обичат и искат да бъдат около него. Дори зетят на Тръмп, Джаред Кушнер, който рядко дава интервюта, се обажда на журналисти, за да възхвали „малтийския си приятел“.
Гор се сближава с Доналд Тръмп и неговото обкръжение, доказвайки лоялност дори в най-трудните моменти за бившия президент. Когато Тръмп печели втори мандат като 47-ия президент на САЩ, Гор е назначен за директор по персонала в Белия дом – позиция, която му дава власт да подбира и препоръчва кандидати за ключови постове в администрацията, министерствата и различни комисии. Според източници той е „мозъкът и моторът“ на администрацията, без чиято ефективност процесът на назначения би бил хаотичен.
Съмнения и подозрения
Въпреки успехите му, разкритията за съветския му произход хвърлят сянка върху биографията на Гор. Журналистите установяват, че той не само е крил миналото си, но и е отказал да попълни стандартния формуляр SF-86, задължителен за високопоставени служители в САЩ. Този документ изисква информация за място на раждане, владеене на чужди езици, връзки с чужденци и потенциални компрометиращи обстоятелства. Гор заявява, че тези изисквания са „реликви от миналото“ и част от опитите на „дълбоката държава“ да събере данни за него. В администрацията на Тръмп това е прието без въпроси – всички са убедени, че той е „наш човек“ от Малта.
Още по-подозрителни са пътуванията му до Москва преди работата му за Тръмп. Обясненията, че тези визити са били туристически или заради „прекачване“ на полет за Италия, звучат неправдоподобно. Допълнително, свидетели от Малта потвърждават, че като дете Сергей е говорил с родителите си на руски, въпреки че днес той отрича да владее езика.
Влияние върху американската политика
Най-тревожни са назначенията, които Гор прави като кадрови управител. Сред тях са:
- Каш Пател – директор на ФБР, описван като „ексцентричен“ и привърженик на конспиративни теории. Той е одобрен лично от Гор.
- Пийт Хегсет – министър на отбраната, известен с проблеми с алкохола и скандални действия, като публикуване на секретна информация за военни операции. Хегсет е назначен по препоръка на Гор.
- Елбридж Колби – заместник-министър на отбраната, известен с проруски възгледи и критики към Запада. Колби е автор на заповед за спиране на доставките на оръжия за Украйна, подписана от Хегсет без знанието на Тръмп.
- Тулси Габард – директор на националното разузнаване, открита поддръжничка на политиките на Владимир Путин. Тя също е препоръчана от Гор.
Тези назначения създават впечатление за систематично подкопаване на американската отбрана, разузнаване и контраразузнаване. Спирането на оръжейните доставки за Украйна, макар и временно, изглежда като директно изпълнение на руски интереси – нещо, което мнозина свързват с влиянието на Гор.
Агент или просто талант?
Фактът, че Гор е роден в СССР, не го прави автоматично руски шпионин. Мнозина, родени в Съюза, са лоялни американски граждани, като братята Виндман, които служат в администрацията на Тръмп без скандали. Разликата е, че Гор умишлено е крил миналото си, създавайки фалшива идентичност като малтиец. Това, в комбинация с подозрителните му пътувания, назначения и отказ да разкрие информация, поражда съмнения за връзки с руски служби.
Дали Сергей Гороховски е агент на Москва? Няма директни доказателства, но множеството косвени улики – от емиграцията на семейството му през Малта до назначенията на проруски фигури – карат мнозина да се замислят. Разследване на ФБР би могло да изясни истината, но иронично, самият Гор е избрал ръководството на ФБР, което би трябвало да го разследва.
Историята на Сергей Гороховски е удивителен пример за това как един човек може да достигне върховете на властта, криейки миналото си. Дали той е руски шпионин, талантлив опортюнист или просто изключително способен човек, попаднал в центъра на конспирации, остава открит въпрос. Едно е сигурно: докато Серджо Гор остава в Белия дом, подозренията за чуждо (руско) влияние върху американската политика няма да стихнат.
По текст на Иван Яковина – руски журналист.
