Година след като Башар Асад се метна на самолета за Москва, оставяйки след себе си разбита държава и още по-разбит мит за „вечната“ власт на клана, Сирия отбелязва първата си годишнина от рухването на режима. Този понеделник Дамаск и други градове ще изпълнят площадите си с официални чествания на победата на опозицията – победа, която преди 13 години изглеждаше невъзможна, дори и в най-смелите мечти на протестиращите.
Умейядският площад – новият център на празника
В централния Умейядски площад в столицата вече се тълпят хиляди – знамена, фанфари, организирана радост и истинска радост, смесени в типичния близкоизточен коктейл от хаос и възторг. Новият президент на страната, Ахмед ал-Шараа, който преди година поведе финалния поход към Дамаск, се превърна в символ на промяната. За едни – шанс за ново начало. За други – риск от нов цикъл на власт и опозиция.
Хама празнува още от петък: улиците бяха залети от хора, радващи се на освобождението на града от силите на режима преди година, когато Хаят Тахрир аш-Шам на Шараа настъпваше неудържимо към столицата.
Еуфория, страхове и забрани
В същото време в североизтока кюрдската администрация изпрати поздравления, но… спря празненствата. Причината – зачестила активност на „терористични клетки“, които вероятно виждат годишнината като удобен момент за хаос. На сирийците се наложи да празнуват предимно по домовете си, а не по площадите.
Шараа, в духа на революционна риторика, призова хората да излязат и да покажат единство – нужда, която Сирия изпитва болезнено след над десетилетие на етнически, религиозни и политически стълкновения.
Геополитически обрат с вкус на нова епоха
Ако нещо се е променило драматично през последната година, това е външната политика. След като Асад се озова в приятелските обятия на Москва – които обикновено се оказват по-студени и от сибирска зима – Шараа завъртя кормилото в друга посока. Отворени отношения със САЩ, топло посрещане в Персийския залив, дистанция от Иран и от „великите освободители“ в Кремъл, които очевидно не успяха да освободят дори собствената си икономика от кома.
Западните санкции паднаха една след друга, а сирийското правителство обещава реформи, справедливост и край на полицейската държава. Всичко това звучи чудесно – въпросът е дали ще чуе и сирийският гражданин, преживял години на страх и разруха.
„Сирия живее най-добрите си времена“ – с уговорката „засега“
Някои кюрди настояват за автономия, някои друзи на юг настояват за независимост, а всички настояват за сигурност. Между отделни джобове на насилие, президентът уверява, че страната преживява „най-добрите си времена“. Сирийците биха могли да го приемат за вярно – ако не бяха видели как „най-добрите времена“ твърде често се превръщат в най-лошите за една нощ.
Транзитният период ще продължи още четири години, през които предстоят нови институции, нова конституция и… евентуално избори. Това „евентуално“ е голямата сирийска травма: изборите в миналото бяха не избор, а ритуал.
Загубите, които не могат да се отпразнуват
Войната отне живота на стотици хиляди и прогони милиони. Петнадесет милиона бежанци напуснаха страната, а връщането на около 1.5 милиона, според централната банка, движи икономически растеж. Това е циничната истина: дори завръщането на хората се мери в проценти.
ООН предупреждава, че нужда от помощ имат 16.5 милиона души – напомняне, че всяко празнуване в Сирия неизбежно върви ръка за ръка със спомена за ужасите.
Една година след падането на Асад, Сирия се намира пред исторически шанс – и с абсолютно никаква гаранция, че ще успее да го използва.
