В един от онези исторически петъци, когато Върховният съд решава да си свърши работата, президентът Доналд Тръмп получи това, което дипломатично може да се нарече „съдебен шамар“ — и незабавно обяви, че всъщност е спечелил.
Шестима от деветимата върховни съдии — мнозинство, сред което са двама номинирани лично от Тръмп — постановиха, че законът от 1977 г., на който той се е позовавал, за да налага произволни мита на всяка страна, която му е попаднала под ръка, „не упълномощава президента да налага мита.“ Главният съдия Джон Робъртс, в присъщия си лаконичен стил, добави, че въпросният закон „не съдържа никакво позоваване на мита или такси.“ Жестока, но честна рецензия.
Реакцията на Тръмп беше незабавна, искрена и — изненада! — съвсем не самокритична. „Срамувам се от определени членове на съда,“ заяви той пред журналисти, „абсолютно срамувам се, задето нямат смелостта да направят това, което е правилно за нашата страна.“ Човек можеше да чуе как двамата му назначени съдии се свиват в кожата си.
За да докаже, че никаква съдебна власт не може да го спре, Тръмп подписа нов указ — от Овалния кабинет, разбира се, с подходящо тържествена обстановка — с който налага 10-процентно мито на всички вносители. Защото ако не можеш да правиш мита на едно правно основание, винаги можеш да намериш друго. Новите мита влизат в сила на 24 февруари за 150 дни, с изключения за фармацевтиката и стоките по споразумението между САЩ, Мексико и Канада — защото дори и революцията понякога прави изключения.
Министърът на финансите Скот Бесент, говорейки пред Икономическия клуб на Далас с хладнокръвието на човек, чиято работа е да обяснява необяснимото, увери присъстващите, че алтернативният метод „ще доведе до практически непроменени приходи от мита за 2026 г.“ С други думи: различен закон, същият резултат. Иновативно.
Кой плаща сметката?
Съдебното решение породи и друг съществен въпрос: кой ще върне парите, събрани чрез „незаконните“ мита? Моделът на Пен Уортън изчислява потенциални възстановявания от до 175 милиарда долара. Губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм поиска незабавно възстановяване „с лихва.“ Сенаторката Елизабет Уорън, по-реалистично, предупреди, че „няма правен механизъм“ потребителите да си върнат парите. Дори съдия Брет Кавано — единственият назначен от Тръмп, гласувал в негова полза — отбеляза, че процесът по възстановяванията може да се окаже „бъркотия.“
Бъджет лабът на Йейл изчислява, че средната ефективна митническа ставка пада до 9,1 процента — от 16,9 процента преди решението. Звучи като добра новина, докато не прочетете следващото изречение: тя „остава най-висока от 1946 г. насам“, ако изключим 2025 г.
Реакциите по света
Канада, която вероятно вече отдавна е спряла да се изненадва от каквото и да е идващо от Вашингтон, приветства решението като потвърждение, че митата са „неоснователни“ — и веднага се подготви за следващия удар. Президентката на Канадската търговска камара предупреди, че трябва да се очакват „нови, по-груби механизми за търговски натиск, потенциално с по-широки и по-разрушителни ефекти.“ Оптимизмът, канадски стил.
Европейският съюз и Великобритания обявиха, че „изучават решението.“ В превод: обаждат се на адвокатите си.
В заключение
Тръмп настоява, че решението го е направило „по-силен.“ Борсите се покачиха скромно. Бизнес групите се зарадваха. А президентът, с орден за нови мита в ръка, излезе от Овалния кабинет, убеден, че е победил деня — което, ако се замислите добре, всъщност е доста точна картина на епохата, в която живеем.
