През последните месеци светът става свидетел на драматични промени, които предизвикват сериозни сътресения в международните отношения. Сякаш за Доналд Тръмп, Илон Мъск и техните съмишленици най-трудната задача е била да разклатят десетилетия наред граденото доверие към Съединените щати като глобален лидер. Наблюдатели от цял свят първоначално не можеха да повярват, че това не е временен срив, а реална промяна на курса с пълен обрат на 180 градуса. Мнозина отхвърляха мисълта, че подобна „диващина“ може да продължи дълго, но когато този етап беше преминат, стана неизбежно да се погледне реалността в очите и да се започне изграждането на нова картина на света – свят, който вече не се върти около САЩ.
Тръмп и Мъск: Разрушители на стария ред
Тръмп и Мъск, според мнозина, вече са свършили най-тежката част от работата – да размърдат огромната „тектонична плоча“ на американския авторитет. Оттук нататък тя ще се преобръща, набирайки скорост без особени усилия. Този процес обаче предизвиква смут не само сред противниците на САЩ, но и сред традиционните им съюзници. В Израел например в момента тече преосмисляне на първоначалната еуфория, породена от смяната в Белия дом. Мнозина там смятаха, че администрацията на Джо Байдън пречи на решаването на проблемите с „Хамас“, „Хизбула“ и Иран. Лозунгът „Тръмп ще дойде, ред ще донесе“ звучеше като надежда за справяне с екзистенциалните заплахи. Но след месец и половина от встъпването му в длъжност обещанията на Тръмп започват да се превръщат в нещо съвсем различно от очакваното от „най-добрия приятел на Израел“.
Израел и заложниците: Нов обрат в стратегията
Едно от най-обсъжданите действия на Тръмп, което вече дразни израелтяните, е неговото решение да започне директни преговори с „Хамас“ за освобождаването на заложниците. Само няколко дни след атаките на 7 октомври 2023 г. израелският премиер обяви, че целта на военната операция в Газа е пълното унищожаване на „Хамас“. Въпросът за заложниците беше оставен настрана, но друга цел така и не беше ясно формулирана. Сега обаче позицията на Йерусалим се трансформира: първо да бъдат освободени заложниците, а след това „Хамас“ да бъде довършен. Тази промяна е логична, предвид натиска от страна на израелските граждани, които настояват правителството да действа. Игнорирането на тези искания може да доведе до смяна на властта, а самите те са породени от убеждението, че наличието на толкова много заложници е резултат от провал на военно-политическото ръководство.
В такъв контекст правителството не може да си позволи да отстъпи, защото това би означавало не само оставка, но и потенциални съдебни процеси за „престъпно бездействие“ – нещо много по-сериозно от обикновените обвинения в корупция.
Тръмп като „твърд преговарящ“
В този критичен момент, когато Израел преследва унищожаването на „Хамас“ и води преговори за заложниците чрез Катар и Египет, Тръмп се намесва като „твърд преговарящ“. Той започва директни разговори с „Хамас“ – организация, чиито ръце са „до лактите в кръв“ – без да се координира със съюзника си Израел. Това действие моментално повишава статута на „Хамас“, превръщайки го в субект, достоен за преговори с най-мощната държава в света. Израел, заедно с Катар и Египет, остава в недоумение, наблюдавайки как Тръмп действа самостоятелно, без да се съобразява с тях.
Този ход предизвиква вълна от реакции в израелските медии. Някои предполагат, че „Хамас“ може да е потърсил контакт с Тръмп, но вместо помощ срещу иранската ядрена програма, както Израел е очаквал, Тръмп изглежда играе своя собствена игра. В същото време иранският лидер аятолах Али Хаменей публично отхвърля подобни преговори, заявявайки, че агресивните правителства не търсят решения, а налагат своите представи. С други думи, той „акуратно изпрати“ Тръмп на познат адрес, без да назовава директно САЩ.
Светът се отдръпва от „цирка“
Непредсказуемите действия на Тръмп започват да тревожат не само Близкия изток, но и Европа. Полша вече предупреди компанията на Илон Мъск, Starlink, че ако Украйна бъде изключена от сателитната връзка, държавният договор с компанията ще бъде прекратен. Това може да струва на Starlink 50 милиона долара месечно и сериозна репутационна щета. В Германия пък се заговори за преразглеждане на договора за закупуване на изтребители F-35, след като стана ясно, че САЩ могат дистанционно да изключат доставеното оръжие. В Полша дори се появиха призиви за разработване на собствено ядрено оръжие.
Тръмп и Мъск може би вече са успели да разклатят основите на стария световен ред, но последствията от техните действия тепърва ще се разгръщат. Израел преосмисля своята зависимост от „най-добрия приятел“, Европа търси начини да се дистанцира от американското „шапито“, а Иран и „Хамас“ изглежда не се впечатляват от заплахите на „твърдия преговарящ“. Въпросът е: ако натискът върху Украйна беше възможен, какво може да спре „Хамас“ или Иран? Военна операция ли? Или нещо друго, което Тръмп все още държи в ръкава си? Засега светът наблюдава с пуканки в ръка, докато „тектоничната плоча“ продължава да се преобръща.
