Напрежение около Панамския канал достига нови върхове, след като американският министър на отбраната Пийт Хегсет обяви амбициозни планове за „възвръщане“ на контрола над стратегическия воден път от Китай. По време на скорошно посещение в Панама Хегсет заяви, че САЩ не само ще установят военни сили на място, но и ще възродят старите си бази в страната. Панама обаче категорично отхвърли тези намерения, подчертавайки, че подобно споразумение не съществува. На фона на тези събития президентът Доналд Тръмп продължава да оказва натиск върху Панама. Какво стои зад тази геополитическа буря?
По време на визитата си Хегсет се срещна с панамския президент Хосе Раул Мулино, но вместо да успокои духовете, той подхрани споровете с твърдението, че САЩ ще „вземат обратно“ Панамския канал от предполагаемото влияние на Китай. Той намекна за завръщане на американски войски в региона чрез възстановяване на военни бази, изоставени след прехвърлянето на канала под панамски контрол през 1999 г. Тези изявления прозвучаха като директен предизвикателство към суверенитета на Панама, която бързо реагира, заявявайки, че не е сключено никакво споразумение за подобни действия.
Президентът Тръмп многократно изразява недоволство от условията, при които САЩ предадоха канала на Панама преди повече от две десетилетия. Той твърди, че САЩ са били ощетени от сделката и че каналът, построен от американци в началото на 20-и век, трябва да се върне под тяхна власт. Тръмп обвинява Китай в нарастващо влияние върху канала, въпреки че Панама отрича подобни твърдения, подчертавайки, че управлението му е изцяло в нейни ръце. Тази реторика повдига въпроси дали става дума за стратегически ход за противодействие на Китай, или за опит да се възроди американското влияние в региона.
Панамското правителство не остава пасивно пред тези заплахи. Президентът Мулино ясно заяви, че страната няма намерение да допуска чужди военни бази или да отстъпва контрола над канала. Панамският канал е не само жизненоважен за световната търговия – около 40% от контейнерния трафик на САЩ минава през него – но и символ на национална гордост. Отказът на Панама да се подчини на американския натиск подчертава решимостта й да защитава своя суверенитет, дори пред мощния си северен съсед.
Зад публичните изявления се крие по-широка борба за влияние. САЩ виждат Панамския канал като ключов елемент от своята национална сигурност, особено в контекста на съперничеството с Китай. Хегсет намекна, че китайски компании, опериращи пристанища край канала, могат да представляват заплаха, макар че няма публични доказателства за пряко китайско управление. Междувременно Панама се опитва да балансира между икономическите си интереси и натиска от Вашингтон, без да жертва независимостта си.
Конфликтът около Панамския канал е далеч от разрешаване. Докато Хегсет и Тръмп настояват за по-голяма американска роля, Панама остава непреклонна. Ще доведе ли този сблъсък до дипломатически пробив, или ще задълбочи напрежението в региона? Едно е сигурно – каналът, свързващ Атлантика и Тихия океан, отново е в центъра на глобалните игри за власт. Светът следи внимателно следващите ходове.
