Когато Доналд Тръмп нарече съюзниците от НАТО „страхливци“, това не беше просто поредният му словесен изблик. Това беше диагноза за един разпадащ се комфорт – онзи, в който САЩ водят, а останалите кимат. Само че този път кимането липсва.
Страхливци… или просто избирателно смели?
Тръмп не крие раздразнението си: Европа не бърза да се включи във войната срещу Иран, но същевременно се оплаква от скъпия петрол. За него уравнението е просто – ако искаш евтин енергиен комфорт, участвай във военните усилия.
Само че за европейците уравнението изглежда различно. И тук идва неудобната, но логична теза: това прилича на политическо „връщане на жест“.
Войната в Украйна – чужда или удобна?
За войната в Украйна, Тръмп многократно настоява, че това не е „война на САЩ“. Според него Вашингтон плаща твърде висока цена за чужд проблем, докато европейските съюзници не поемат достатъчно тежест.
Тази позиция не е просто вътрешнополитическа реторика – тя ясно очерта линия: „Не всичко е наша битка“.
А сега ролите се размениха?
Днес, когато конфликтът с Иран ескалира, същата логика сякаш се връща като бумеранг. Европейските държави, мълчаливо или не, дават да се разбере: това също не е тяхната война.
Без фанфари, без гръмки декларации – просто отказ от ентусиазъм.
И ако трябва да сме честни, има известна ирония. Когато САЩ омаловажаваха украинския фронт като „чужд“, това звучеше като прагматизъм. Когато Европа гледа на Иран по същия начин – вече е „страхливост“.
НАТО: съюз или удобство?
Реакцията на Тръмп – „без САЩ НАТО е хартиен тигър“ – не е нова. Но в контекста на сегашното напрежение тя звучи повече като признание, отколкото като заплаха.
Защото въпросът вече не е дали НАТО е силен, а дали членовете му виждат еднакво кои войни са „техни“.
И отговорът очевидно е: не винаги.
