На 24 февруари се навършиха четири години от началото на руската инвазия в Украйна. Четири години разрушени градове, разбити съдби и един упорит фронт, който не иска да се премести според плановете на Кремъл. В обръщение по повод годишнината украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Владимир Путин не е постигнал основните си цели – нито е пречупил украинците, нито е превзел страната.
„Съхранихме Украйна“, каза Зеленски, добавяйки, че мир ще има – но само ако е „силен, достоен и траен“ и приет от самите украинци. Думи, които звучат едновременно като обещание и като предупреждение.
Путин не успя – но какво означава това?
От гледна точка на Киев целите на Москва са били ясни: смяна на властта, контрол над страната и окончателно спиране на европейската ѝ интеграция. Нито една от тези задачи не е изпълнена изцяло. Украинската държава функционира, армията продължава да се бие, а ЕС и НАТО не се разпаднаха от страх.
Френският президент Еманюел Макрон определи войната като „троен провал“ за Русия – военно, икономически и стратегически. По думите му, над 1.2 милиона руски войници са убити или ранени – най-тежките загуби на Москва от времето на Втората световна война.
Макрон твърди още, че вместо да отслаби Алианса, Кремъл е постигнал обратното – разширяването на НАТО и по-голямо единство в Европа. Понякога реалността има неприятното свойство да не следва сценария от Кремъл.
Мир – но на чии условия?
Преговорите, подновени с посредничеството на САЩ, засега не са довели до спиране на бойните действия. Русия държи под 20% от украинската територия и настоява за пълен контрол над Донецка област, която не успява да завземе военно цели 12 г. Киев категорично отказва да подпише каквото и да било без гаранции за сигурност.
Москва отхвърля идеята за разполагане на европейски войски след евентуално примирие. Киев пък настоява, че без външна защита всяко споразумение ще бъде просто пауза преди следващия удар.
Европейската комисия също демонстрира присъствие. Председателят на Урсула фон дер Лайен посети Украйна, за да потвърди, че Европа стои „непоколебимо“ до Киев – финансово, военно и през суровата зима, в която руските удари по енергийната инфраструктура оставиха милиони без ток и отопление.
Колко струва една разрушена държава?
Според съвместен доклад на Световната банка, ЕС и ООН възстановяването на Украйна ще струва около 588 милиарда долара през следващото десетилетие. Сума, която сама по себе си е признание за мащаба на разрушенията.
Преди войната Украйна не беше икономически гигант. Днес тя трябва да възстановява цели региони от нулата. Инфраструктура, енергетика, жилища – списъкът е дълъг, а сметката се трупа.
Четири години по-късно – кой издържа повече?
Руските сили напредват все по-бавно в Донбас, но цената е висока. Санкциите принудиха Москва да пренасочи износа си към Азия, а икономиката ѝ едва функционира под натиск. В същото време украинското общество живее в постоянна мобилизация – психологическа и военна.
Кремъл представя войната като „отбранителна“ мярка срещу разширяването на НАТО. Киев я вижда като възраждане на имперски апетити. Между тези две интерпретации стоят разрушени градове и стотици хиляди жертви.
Един факт обаче е безспорен: бързата победа, която мнозина очакваха през 2022 г., така и не се случи. А войната, която трябваше да демонстрира сила, се превърна в дълъг тест за издръжливост – военна, икономическа и морална.
