Американският президент е изправен пред решение, което спокойно може да се окаже най-тежкото в мандата му – дали да нареди военен удар срещу режима в Техеран. Натискът е двупосочен: от една страна – искания за твърдост, от друга – предупреждения за регионален пожар с трудно гасене.
Ако не бъде постигната сделка, анализаторите очертават четири основни сценария за началото на евентуален конфликт.
1. Удар между неделя и четвъртък – внезапният сценарий
Първият вариант е най-драматичният: атака в рамките на дни. Това би означавало, че решението вече е взето, но се изчаква последен дипломатически жест или военна подготовка да бъде финализирана.
Възможно е също Техеран да направи предложение на предстоящата среща със САЩ, което Тръмп да отхвърли почти мигновено. Този вариант изглежда по-малко вероятен – не защото липсва импулсивност, а защото подобно решение обикновено минава през кратък, но задължителен етап на преценка.
2. Началото или средата на следващата седмица – „двуседмичният“ натиск
Това се счита за най-вероятния сценарий. Тръмп даде на Ислямската република двуседмичен срок за споразумение. Истината е, че неговите срокове често са повече политически инструмент, отколкото календарна догма.
Ако той изчака края на този период, анализира ново иранско предложение и го намери за незадоволително, ударът може да последва веднага след това.
Тук логиката е проста: продължителното струпване на военноморски и въздушни сили в региона струва милиарди. Две самолетоносачни групи, над десет разрушителя и стотици самолети не се държат в бойна готовност „за всеки случай“ безкрайно.
3. След 19 март – след Рамадан ли е по-удобно?
Свещеният за мюсюлманите месец Рамадан приключва на 19 март. Започване на военни действия в този период би могло да засили реториката на върховния лидер Али Хаменей за „външна агресия“ срещу ислямския свят.
Освен това сунитските съюзници на САЩ в региона може да бъдат поставени в по-сложна вътрешнополитическа позиция, ако конфликтът избухне именно тогава.
От друга страна, протакането също има цена. Колкото по-дълго трае напрежението, толкова по-скъпо става военното присъствие и толкова по-голям става рискът от инцидент, който да изпревари всяко политическо решение.
4. По-далечно бъдеще – малко вероятният застой
Това е най-слабо вероятният вариант, но не и невъзможен. Преговорите могат да се влачат. Иран има дълга традиция в изтощаването на опонента чрез протакане. А Тръмп е подложен на сериозен вътрешен и външен натиск – всяка опция носи политическа цена.
Възможно е Вашингтон да остане в режим на „изчакване“, надявайки се да се появи по-добро решение от открита война или от сделка, която ще бъде представена като отстъпка.
А Израел ще стои ли настрана?
Първоначално в Израел имаше разногласия дали Техеран би ударил страната при американска атака. С времето обаче реториката в Израел стана по-твърда, включително с индикации за готовност за участие в евентуален удар.
Това увеличава вероятността Ислямската република да насочи ответни действия и към израелска територия – било като реакция, било превантивно.
Най-реалистични към момента изглеждат опциите за действие в рамките на следващите една-две седмици или непосредствено след края на Рамадан. Продължителният застой става все по-скъп и стратегически неудобен.
Ако няма сделка, въпросът вече не е „дали“, а „кога“. И това „кога“ вероятно няма да се измерва в месеци.
