В условията на нарастващи икономически проблеми, руският бизнес започва да прилага строги мерки за икономия, дори когато финансовите показатели остават стабилни. Според информация от медията РБК, много компании отменят индексацията на заплатите и намаляват бонусите на служителите си, позовавайки се на обща криза в икономиката. Тази стратегия, наречена „тактическа нищета“, се налага като отговор на прогнози за забавяне на растежа на заплатите и намаляване на броя на свободните работни места, които допълнително засилват необходимостта от строги икономии.
Срещи за „затягане на коланите“
На годишните срещи, където се подводят резултатите за 2025 г., работодателите директно съобщават на екипите си за нуждата от „затягане на коланите“. Те се позовават на фактори като увеличената данъчна тежест, инфлацията, липсата на резерви, проблеми с леализацията на продукцията и натиск от страна на доставчиците. Според тях, повишения на заплатите не се очакват в близко бъдеще.
Управляващият партньор на HR-агенцията А2 Алексей Чихачев споделя конкретен пример от завод с 2000 служители в Централния федерален окръг. В края на годината собствениците обявяват замразяване на индексацията на заплатите, мотивирайки се с високите цени на кредитите и скока в цените, въпреки че компанията е постигнала рекордни обеми на производство и е увеличила приходите си. Чихачев отбелязва, че подобна „тактическа нищета“ се прилага и в една от големите сервизна мрежи, с цел да се намалят разходите за заплати.
Обратни ефекти от икономиите
Експертите предупреждават, че такива мерки често водят до противоположни резултати. Вместо да спестят средства, компаниите могат да се сблъскат с увеличени разходи поради намалена производителност на труда или масови уволнения. Служителите, загубили мотивация, започват да търсят нови възможности, което създава допълнителни проблеми за бизнеса.
Според Института за народно икономическо прогнозиране към Руската академия на науките (РАН), през 2024–2025 г. са се реализирали всички ключови рискове за руската икономика. Те включват дефицит на работна сила, технологично изоставане, намаляване на експортните приходи и увеличена тежест от отбранителните разходи. Експертите прогнозират влошаване на ситуацията през 2026 г., предизвикано от бюджетни ограничения и високата основна лихва на Централната банка.
В началото на януари 2026 г. руският диктатор Владимир Путин поставя амбициозни цели: да се забави инфлацията от 5,59% през 2025 г. до 4–5%, да се постигне значително увеличение на събирането на данъци и да се ускори икономическият растеж, който в края на миналата година се е забавил почти до нула. За изпълнението на тези задачи са назначени отговорни лица, включително премиерът Михаил Мишустин, председателката на Централната банка Елвира Набиулина и висши служители от субектите на федерацията.
Бюджетни мерки и дефицит
Според закона за бюджета, през 2026 г. федералната хазна трябва да събере допълнителни 3,2 трилиона рубли от данъци, за да достигне планираните приходи от 40,28 трилиона рубли. От тях 1,2 трилиона се очакват от увеличението на ДДС до 22% – най-високата ставка в Русия от 1992 г. насам. Допълнителни 200 милиарда рубли ще дойдат от радикална данъчна реформа за малкия бизнес, която намалява прага за годишни приходи без ДДС до 20 милиона рубли.
През 2025 г. бюджетният дефицит е надхвърлил първоначалния план пет пъти и е достигнал 5,7 трилиона рубли. Според Министерството на финансите, през 2026 г. „дупката“ в бюджета ще се свие до 3,8 трилиона рубли, или 1,6% от БВП.
Преминаването към „тактическа нищета“ от страна на руския бизнес отразява дълбоките структурни проблеми в икономиката, но същевременно рискува да задълбочи кризата чрез загуба на човешки капитал. С очакваните бюджетни реформи и президентските указания, 2026 г. може да се окаже решаваща година за стабилизиране на ситуацията, но успехът ще зависи от ефективното управление на рисковете и поддържането на мотивацията сред работната сила.
