Министърът на енергетиката на Катар, Саад ал-Кааби, предупреди, че продължаващата война в Близкия изток може да предизвика глобална икономическа турбуленция и рязък скок на цените на енергията.
Според него, ако конфликтът се проточи, държавите износителки на енергия от Персийския залив могат да бъдат принудени временно да спрат добива – не от прищявка, а защото инфраструктурата и персоналът им буквално се оказват на прицел.
В такъв сценарий цената на петрола може да достигне около 150 долара за барел, което би означавало нов шок за световната икономика.
За сравнение, сортът Brent crude oil вече се изкачи до около 88 долара за барел, най-високото ниво от началото на конфликта около Иран. В Европа цените на газа също тръгнаха нагоре – с около 5%.
Как една атака по завод може да разклати половината планета?
Проблемите започнаха след удар с ирански дрон по огромния комплекс за втечнен природен газ Ras Laffan Industrial City – сърцето на катарската газова индустрия.
Там се намират едни от най-големите мощности за производство на LNG в света. След атаката Катар бе принуден да обяви форсмажор по доставките.
Това е сериозно събитие, защото страната е вторият по големина износител на втечнен природен газ в света. Дори бойните действия да спрат веднага, нормализирането на доставките може да отнеме седмици или дори месеци.
А какво става с големите газови планове?
Конфликтът поставя под въпрос и един от най-амбициозните енергийни проекти на планетата – разширяването на газовото находище North Field.
Проектът, оценяван на около 30 милиарда долара, трябваше да увеличи производството на втечнен газ на Катар от 77 милиона на 126 милиона тона годишно до 2027 г.
Ако войната се разшири или продължи дълго, графикът може да бъде сериозно забавен.
Ще спрат ли износителите добива?
По думите на ал-Кааби, ако бойните действия продължат, и други енергийни държави в Персийския залив могат да се окажат принудени да обявят форсмажор.
Причината е проста – компаниите не могат да поемат юридическа отговорност за доставки, когато инфраструктурата им се намира в зона на атаки.
Министърът беше пределно ясен:
производството на газ в Катар няма да бъде възстановено, докато военните не гарантират, че ударите са напълно спрели.
С други думи – първо тишина в небето, после газ в танкерите.
Финансовите пазари вече реагират
Междувременно напрежението около конфликта между САЩ, Израел и Иран вече разклаща финансовите пазари.
Активите на развиващите се икономики преживяват най-лошата си седмица от шест години насам. Инвеститорите бягат към по-сигурни активи, а доларът се засилва.
Най-засегнати са валутите на държави, които зависят от внос на енергия. Сред най-големите губещи са:
- Унгарски форинт
- Чилийско песо
- Южноафрикански ранд
Спадът спрямо долара при някои от тях достига 2,5% – 4% само за седмица.
Кой печели от хаоса?
Парадоксът е, че при всеки енергиен шок се появяват и печеливши.
Русия например вече отчита нарастващо търсене на своите енергийни ресурси, а САЩ дори дадоха временно разрешение на индийски компании да купуват руски петрол, който вече се намира на танкери в морето.
Когато цените скачат, пазарът става много по-малко придирчив към произхода на барела.
