Автоимунните заболявания се случват, когато имунната система на тялото по погрешка атакува здрави клетки, вместо да се защитава срещу нашественици. Този погрешно насочен имунен отговор се проявява по много начини – от умора и болки в ставите до обриви и дисфункция на органите – и често без единичен характерен признак. Тъй като тези симптоми приличат на много други заболявания, диагностицирането на автоимунно заболяване често отнема време, множество тестове и посещения при няколко лекари.

Процесът на диагностициране

Експертите казват, че диагностичният път започва, когато пациентите забележат постоянни, необяснени симптоми като подуване, скованост, треска или мозъчна мъгла. Лекарите преглеждат медицинската история на пациента и извършват физически прегледи, след което често назначават кръвни изследвания за проверка на автоантитела или маркери на възпаление.

Образни сканирания, тъканни биопсии или специфични тестове на органи могат да последват в зависимост от това коя част от тялото е засегната. Тъй като автоимунните заболявания се припокриват и споделят симптоми, процесът обикновено включва изключване на други причини, преди да се финализира диагнозата.

Лечение и управление

Лечението обикновено започва след потвърждаване на диагнозата. Терапиите често имат за цел да успокоят имунната система, като използват лекарства като имуносупресори или биологични медикаменти, като същевременно управляват специфични симптоми.

Промените в начина на живот – като диета, упражнения и управление на стреса – също са полезни. Тъй като тези състояния са доживотни за много хора, постоянното наблюдение е обичайно, за да се проследяват изблиците, засягането на органи и страничните ефекти от лечението.

Ранното откриване може да направи голяма разлика в забавянето на увреждането и подобряването на качеството на живот.