Безценно богатство от биологични данни, събирано от десетилетия от изследователи в Харвард, е на ръба да бъде загубено заради нови бюджетни съкращения от администрацията на Тръмп. Д-р Уолтър Уилет, професор по епидемиология и хранене в Училището по обществено здраве на Харвард, предупреждава, че финансирането за поддръжка на гигантски фризери, съхраняващи ДНК, кръв, урина, изпражнения и тъканни проби, ще бъде спряно. Тези проби, събрани чрез дългогодишни изследвания като „Проучването на здравето на медицинските сестри“, са довели до революционни открития, като връзката между трансмазнините и сърдечните заболявания и опасностите от пушенето за жените. С наближаващ краен срок за оцеляване на данните, какво означава тази заплаха за науката и общественото здраве?
Биологичното съкровище на Харвард
„Проучването на здравето на медицинските сестри“ и „Проучването за проследяване на здравните професионалисти“ следят здравето и диетата на близо 300 000 жени и 50 000 мъже в продължение на 45 години. Пробите, съхранявани в редици от фризери, охлаждани с течен азот, включват кръв за ДНК анализ, урина за измерване на замърсители, нокти за следи от метали, изпражнения за микробиомен анализ и туморни тъкани от хиляди случаи на рак на гърдата. Тези данни са довели до ключови научни пробиви, като забраната на трансмазнините в САЩ, откриването на връзката между затлъстяването и рака на гърдата и потвърждаването, че пушенето е рисков фактор за сърдечни заболявания при жените, опровергавайки по-ранни изследвания.
„Следим тези хора от десетилетия“, казва д-р Уилет, автор на над 2000 научни публикации. „Това е национален ресурс, използван от стотици изследователи в САЩ и чужбина.“ Поддържането на фризерите струва стотици хиляди долари годишно, без да включва разходите за персонал и лабораторни консумативи.
Заплахата от съкращенията
През април 2025 г. администрацията на Тръмп обяви съкращения на федералните грантове за Харвард на стойност 2,2 милиарда долара, а наскоро министърът на образованието Линда Макмеън обяви пълно спиране на изследователските грантове за университета. Това е част от обвиненията срещу Харвард за „антисемитско насилие“ и „нарушаване на гражданските права“, свързани с протести в кампуса. Според Андрю Никсън от Министерството на здравеопазването и човешките услуги, федералното финансиране няма да продължи, докато Харвард не гарантира безопасността на еврейските студенти.
Спирането на средствата застрашава съхранението на биоданните. „Имаме седмици, може би няколко месеца, преди да загубим пробите“, предупреждава Уилет. Без финансиране фризерите ще спрат, унищожавайки незаменими проби, които не могат да бъдат възстановени.
Харвард, който разчита на федерални средства за 46% от бюджета си, разполага с ендаумент от 53,2 милиарда долара, но 80% от тези средства са обвързани за стипендии, академични програми и други проекти, а останалите са предназначени за дългосрочното оцеляване на институцията. Университетът е завел дело срещу администрацията, твърдейки, че съкращенията нямат връзка с изследванията, които „спасяват американски животи и поддържат лидерството на САЩ в иновациите“.
Значението на данните
Д-р Уей Женг от Университета Емори подчертава, че пробите са „фундаментални за идентифицирането на биомаркери за ранна диагностика, разбирането на рисковите фактори и разработването на превантивни стратегии“. Данните са уникални заради дългосрочния им характер, позволявайки изследвания, които не могат да бъдат повторени. Например, Уилет отбелязва, че някои участници достигат 100 години, което дава възможност да се проучи как диетата и начинът на живот в младежка възраст влияят на дълголетието и когнитивното здраве.
Изследванията имат и бъдещ потенциал. Данните за храненето в юношеството, събрани от по-младите участници, започват да разкриват връзки с рака и други заболявания. Загубата на тези проби би спряла тези изследвания, забавяйки напредъка в общественото здраве.
Макар проблемът да е в САЩ, той засяга глобалната наука, включително България. Български учени, особено в областта на медицината и епидемиологията, често разчитат на международни бази данни като тези на Харвард за сравнителни изследвания. Загубата на данните би ограничила възможностите за изследвания на хронични заболявания, които са водеща причина за смъртност в България.
Освен това случаят подчертава уязвимостта на научните изследвания към политически решения. В България, където финансирането за наука е ограничено, подобни съкращения биха имали още по-тежки последици. Институтите на БАН и медицинските университети могат да се поучат от този пример, като търсят диверсифицирано финансиране, включително от ЕС и частни донори, за да защитят своите проекти.
На обществено ниво историята е призив за повишаване на осведомеността за значението на науката. Кампании за подкрепа на медицинските изследвания в България биха могли да мобилизират обществото и да насърчат инвестиции в здравеопазването.
Глобални перспективи
Заплахата за биоданните на Харвард е предупреждение за уязвимостта на научните ресурси в условията на политическа нестабилност. Глобалната научна общност трябва да разработи стратегии за защита на подобни активи, като създаване на резервни хранилища или международни фондове за финансиране. Организации като Световната здравна организация могат да играят роля в координирането на усилията за запазване на критични данни.
Случаят подчертава и необходимостта от баланс между политическите приоритети и научния прогрес. Докато обвиненията за антисемитизъм са сериозни, те не трябва да застрашават изследвания, които спасяват животи. Международният натиск може да убеди администрацията на Тръмп да преразгледа решението си.
Спасете науката
Биоданните на Харвард са съкровище, което е променило разбирането ни за здравето и болестите. Сега, изправени пред заплахата от бюджетни съкращения, те са на ръба на унищожение. За България и света загубата на този ресурс би била удар върху медицинския прогрес. Сега е моментът за действие – чрез финансиране, обществен натиск и международно сътрудничество – за да защитим науката, която спасява животи. Както казва д-р Уилет, „борим се да спасим пробите и данните“ – и всички ние трябва да се присъединим към тази борба.
