Вид гъба, открита в Чернобил, може да се окаже ключът към дългосрочни мисии на Луната и Марс.

Докато учените се подготвят за възможни мисии до Марс, те изследват гъба, открита на радиоактивното място в Чернобил, Украйна, която може да превръща радиацията в енергия.

Уникални свойства на гъбата

Гъбата, известна като Cladosporium sphaerospermum, използва йонизиращата радиация чрез тъмния си пигмент – меланин. Този предложен механизъм преобразува радиацията в химическа енергия.

Процесът, наречен радиосинтеза, който все още е хипотеза и не е доказан, се казва, че е подобен на начина, по който растенията използват хлорофила, за да превръщат светлинната енергия в химическа енергия при фотосинтезата.

Изследвания на Международната космическа станция

През 2022 г. изследователите установиха, че Cladosporium sphaerospermum може да бъде отглеждана на Международната космическа станция при симулирани условия на космическа радиация в петриева чаша.

Когато радиацията е била с дебелина 1,7 милиметра, тя е намалила радиацията, регистрирана на сензорите под петриевата чаша, с 2 процента, показва изследването.

Изследователите след това прогнозират, че слой от 21 сантиметра може почти напълно да неутрализира цялата радиация, намерена на повърхността на Марс. Този слой може да бъде дори по-тънък, приблизително 9 сантиметра, ако мъхът се смеси с почва от Марс.

Потенциал за бъдещи мисии

Изследването от 2022 г. установи, че това може да бъде ефективен начин за защита на хората от радиация, използвайки местни материали, вместо да се налага изпращането на повече запаси до Марс от Земята, което би било съществено предимство за бъдещи мисии.

Меланинът на мъха – естествен пигмент, отговорен за цвета на косата и очите при хората, се подозира, че е причината, поради която той може да абсорбира радиация. Проучване от 2007 г. на изследователи в Съединените щати показа, че мъхът с високи нива на меланин всъщност расте по-бързо, когато е изложен на големи количества радиация.

Предизвикателства пред космическите мисии

Радиацията е едно от ключовите предизвикателства при изпращането на астронавти на дългосрочни мисии до Луната и Марс, според Космическата инициатива на Джорджтаун университет в САЩ.

Мъхът може също потенциално да защити астронавтите от галактически космически лъчи – високоенергийни заредени частици, които идват извън нашата слънчева система или от взривове на звезди.

Космическите лъчи също са предизвикателство, което трябва да бъде разгледано, преди да могат да се осъществят по-дълги космически мисии, тъй като те могат да „разкъсват ДНК веригите, да нарушават протеините и да увеличават риска от сериозни заболявания като рак“, заяви изследователката Захида Султанова в The Conversation.