Повечето хора се заразяват с BK вируса (известен още като полиомавирус) в детска възраст — обикновено с леки симптоми, наподобяващи настинка, които минават почти незабелязано. След тази начална инфекция вирусът остава в латентно състояние, укрит в бъбреците и пикочните пътища, без да причинява видими проблеми.

Ново лабораторно изследване обаче предполага, че при определени условия — особено при отслабен имунитет — този тих вирус може да изиграе роля в развитието на рак на пикочния мехур много години по-късно.

Необичаен механизъм

За разлика от типичните канцерогенни вируси, BK вирусът не уврежда директно човешката ДНК. Вместо това изглежда, че собствената защитна система на организма е отговорна за нанесените щети.

Когато клетките на пикочния мехур са изложени на вируса, те активират ензими, наречени APOBEC — протеини, които нормално помагат в борбата с инфекциите, като увреждат генетичния материал на вируса. Проблемът е, че тези ензими могат погрешно да атакуват и човешката ДНК, създавайки мутационни модели, идентични с тези, наблюдавани при рак на пикочния мехур.

Експериментите показват, че когато активността на APOBEC е блокирана, това увреждане на ДНК не настъпва — което сочи имунния отговор като ключов двигател на процеса.

Интригуваща загадка

Още по-интересно е, че дори незаразените съседни клетки показват подобни мутации. Това може да обясни защо много тумори на пикочния мехур не съдържат никакви следи от вируса — въпреки че той вероятно е изиграл роля в тяхното възникване.

Важна уговорка

Изследването не доказва пряка причинно-следствена връзка при хората, но предоставя правдоподобна биологична нишка, свързваща ранната детска инфекция, имунната активност и дългосрочния онкологичен риск. Резултатите отварят нова посока в търсенето на причините за един от най-разпространените видове рак в световен мащаб.