Дребната шарка, една от най-заразните болести в света, отново набира сила в Европа, като през март 2025 г. бяха регистрирани 1097 случая, от които 809 потвърдени, според Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC). Румъния е най-тежко засегната с 397 случая, следвана от Франция, Нидерландия и Италия. В същото време девет държави в ЕС не съобщават за нито един случай. С почти десетократно увеличение на заболелите за година и 35 000 диагностицирани през 2024 г., Европа е изправена пред сериозна здравна криза. Какво подхранва това възраждане и как може да бъде спряно?
Епидемията в цифри
През март 2025 г. Румъния оглави списъка с 397 потвърдени случая на дребна шарка, следвана от Франция със 161, Нидерландия с 95 и Италия с 60. Франция беше единствената страна, съобщила за смъртен случай през този месец. През 2024 г. ЕС и Европейската икономическа зона регистрираха над 35 000 случая, като 23 души починаха. Повече от четвърт от заболелите през миналата година бяха над 14-годишна възраст, което показва, че болестта не засяга само деца.
Дребната шарка е силно заразна, разпространява се чрез въздушно-капков път и атакува дихателната система. Симптомите включват висока температура, кашлица, хрема и обрив, но в тежки случаи може да доведе до пневмония, енцефалит, дехидратация и дори слепота. През март 2024 г. беше отбелязан пикът между 2020 и 2025 г. с близо 3967 случая, което подчертава тревожния възход на болестта.
Причини за възраждането
Основната причина за разпространението на дребната шарка е недостатъчното ваксинационно покритие. За да се предотвратят епидемии, поне 95% от населението, подходящо за ваксинация, трябва да е получило две дози от ваксината срещу морбили, паротит и рубеола (MMR). Само Унгария, Малта, Словакия и Португалия достигат този праг. В останалите европейски страни нивата на ваксинация остават под критичния минимум, което позволява на вируса да се разпространява бързо.
„Всяка доза ваксина е важна, а времето за прилагането ѝ е ключово за оптимална защита“, заяви Памела Ренди-Вагнер, директор на ECDC. Нарастващият скептицизъм към ваксините, подхранван от дезинформация, също допринася за ниското покритие в някои страни, включително Румъния и Франция, където антиваксърските движения са активни.
Здравните рискове и последствия
Дребната шарка не е просто „детска болест“. Възрастните, особено тези с отслабена имунна система, са изложени на висок риск от усложнения. Смъртността, макар и ниска, е реална – 23-те смъртни случая през 2024 г. са трагично напомняне за опасността. Освен това болестта може да доведе до дългосрочни здравни проблеми, като загуба на зрение или неврологични увреждания.
Икономическите и социални последици също са значителни. Огнищата на дребна шарка натоварват здравните системи, налагат карантини и ограничават пътуванията, както се случи в Румъния през 2024 г., когато училища бяха временно затворени в засегнати райони. За България, която не е сред най-засегнатите, рискът остава висок поради близостта до Румъния и потенциала за трансгранично разпространение.
Реакцията на ЕС и пътят напред
ECDC и националните здравни власти призовават за спешни мерки за повишаване на ваксинационното покритие. Кампании за информиране, насочени към борба с дезинформацията, са в ход в страни като Франция и Италия. В Румъния правителството въведе задължителна ваксинация за деца в училищна възраст, но среща съпротива от някои общности. Успехът на Унгария и Португалия показва, че високото покритие е постижимо чрез ясни политики и обществена подкрепа.
За България е важно да поддържа високи нива на ваксинация и да засили контрола на границите за предотвратяване на внос на вируса. Здравните власти трябва да продължат да образоват населението за безопасността и ефективността на MMR ваксината, за да се избегне сценарий като този в Румъния.
Ваксините като щит срещу кризата
Възраждането на дребната шарка в Европа е тревожен сигнал, че дори предотвратими болести могат да се завърнат, когато общественото доверие във ваксините е разклатено. С Румъния начело на мрачната статистика и смъртен случай във Франция, Европа е изправена пред спешна нужда от действие. Докато здравните власти се борят с вируса, всеки гражданин има роля в тази битка – чрез ваксинация и подкрепа за науката. Ще успее ли Европа да защити уязвимите и да спре дребната шарка, или ще позволи на миналото да се повтори?
