Първата подробна генетична карта на рака при домашни котки разкрива поразителни прилики с човешките форми на заболяването, което може да помогне за намирането на нови начини за лечение както при животните, така и при хората.
Международен екип учени, ръководен от института „Wellcome Sanger“ в Кеймбридж, анализира туморна ДНК от почти 500 домашни котки, откривайки ключови генетични мутации, свързани с болестта. Изследователите са изследвали около 1 000 гена, свързани с 13 вида котешки рак.
Изненадващи прилики с човешкия рак
Ракът е една от основните причини за заболяване и смърт при котките, но досега механизмите на развитието му са останали до голяма степен неизвестни. „Генетиката на рака при котките досега беше напълно тъмна кутия“, заяви водещият изследовател д-р Луиз ван дер Вейден. „Колкото повече разбираме за рака при който и да е вид, толкова по-добре за всички.“
Учените установиха, че много от гените, движещи котешките ракови заболявания, се срещат и при хората, което предполага, че двата вида споделят ключови биологични процеси, позволяващи на туморите да растат и да се разпространяват.
Надежда при лечението на рак на гърдата
Особено интересна е връзката с тройно негативния рак на гърдата — агресивна форма, която представлява около 15 от всеки 100 случая на рак на гърдата при жените. Котките развиват този подтип по-често от хората, което дава на учените достъп до повече проби и предлага нови насоки за разработване на лекарства.
Домашните любимци като прозорец към околната среда
Изследователите подчертават, че домашните любимци споделят едно и също жизнено пространство с хората, което означава, че са изложени на същите екологични фактори. Това ги прави ценни партньори в разбирането на средовите влияния върху развитието на рака.
„Това може да ни помогне да разберем повече за това защо ракът се развива при котките и хората, как светът около нас влияе върху риска от рак и евентуално да намерим нови начини за неговата превенция и лечение“, заяви проф. Джефри Ууд от Онтарийския ветеринарен колеж в Канада.
Изследването е публикувано в престижното научно списание „Science“.
