Ново изследване установи, че микропластмасите – малки частици, които са широко разпространени в околната среда – биха могли да повлияят на нашето чревно здраве.

Според проучването те изглежда променят чревната микрофлора, която представлява екосистема от бактерии, гъбички и вируси, живеещи в храносмилателния тракт. Тази микрофлора помага за защита срещу патогени, стимулира имунната система и подтиква тялото да произвежда витамини.

Методология на изследването

В експеримент, използващ проби от изпражнения на пет здрави хора, учените отгледаха култури от микрофлора в лаборатория и след това ги изложиха на пет често срещани типа микропластмаси на нива, които имитират човешкото излагане.

Основни резултати

Микропластмасите не доведоха до значителни промени в количеството бактерии, открити в културите. Въпреки това имаше значителен спад в нивата на pH, което изследователите казват, че показва промени в метаболитните процеси, които позволяват на тези микроорганизми да се възпроизвеждат.

Бактериалните различия също варираха в зависимост от типа на използваната микропластмаса.

„Тези открития са значими предвид колко широко разпространено е излагането на микропластмаси в ежедневието,“ каза в изявление Кристиан Пахер-Дойч, водещ автор на изследването и изследовател в Медицинския университет в Грац, Австрия.

Разпространение на микропластмасите

Микропластмасите са открити почти навсякъде – от океана и почвата до бирата и торбичките за чай, както и в човешката кръв, слюнка, черен дроб, бъбреци и мозък.

Учените не знаят със сигурност как микропластмасите биха могли да повлияят на човешкото здраве, но излагането може да засегне репродуктивната, имунната и сърдечно-съдовата система.

Връзка с други заболявания

Последните открития, които все още не са публикувани в рецензирано списание, допринасят към растящия брой доказателства, че микропластмасите биха могли също да повлияят на микрофлората.

В новото изследване някои от предизвиканите от микропластмаси промени в културите на микрофлората изглеждаха подобни на модели, свързани с депресия и колоректален рак.

Въпреки това са необходими по-големи изследвания, за да се потвърди каквато и да е връзка. Изследователите подчертаха, че при хората фактори като диета, имунен отговор и други индивидуални различия също биха оформили здравните резултати.

„Макар да е твърде рано да се правят категорични здравни твърдения, микрофлората играе централна роля в много аспекти на благосъстоянието – от храносмилането до психичното здраве,“ каза Пахер-Дойч.

Възможни механизми

Изследователите все още не знаят защо микропластмасите изглежда променят микрофлората, но Пахер-Дойч има няколко теории:

• Малките частици биха могли да създадат физическа или химическа среда, която е по-благоприятна за определени бактерии пред други
• Химикалите в микропластмасите биха могли да променят pH на червата, като пряко въздействат на бактериалния метаболизъм, което от своя страна оформя растежа на бактериите и реакциите им към околната среда

„На този етап точните пътища остават неясни,“ каза Пахер-Дойч.

Препоръки за обществено здраве

Независимо от това, той каза, че откритията подкрепят усилията за обществено здраве за ограничаване на излагането на хората на микропластмаси и намаляване на пластмасовото замърсяване.

„Намаляването на излагането на микропластмаси, където е възможно, е мъдра и важна предпазна мярка,“ каза Пахер-Дойч.

Откритията ще бъдат представени тази седмица в Берлин на годишната среща на групата United European Gastroenterology.