С напредването на възрастта в тъканите на организма бавно се натрупват така наречените сенесцентни клетки — клетки, които са спрели да се делят, но остават биологично активни. Те отделят сигнали, насърчаващи възпалението и увреждането на тъканите, и са свързани с процеса на стареене, рак и невродегенеративни заболявания.

Един от основните проблеми в изследването им досега е липсата на надеждни методи за тяхното засичане в живата тъкан, без да се увреждат съседните здрави клетки. Ново изследване, вдъхновено от идея на студент, предлага неочаквано решение.

Иновативният подход

Изследователите са разработили метод, използващ аптамери — къси вериги от синтетична ДНК, които се сгъват в прецизни триизмерни форми. Тези форми им позволяват да се свързват избирателно с конкретни протеини на клетъчната повърхност.

Чрез скрининг на огромен набор от ДНК последователности екипът е идентифицирал редки аптамери, прикрепящи се единствено към сенесцентни мишки клетки. Вместо да се насочват към предварително известен маркер, аптамерите сами са разкрили уникални повърхностни характеристики на застаряващите клетки — включително досега неразпозната протеинова вариация.

Значението на откритието

Резултатите са ранна стъпка и засега са демонстрирани при мишки, а не при хора. Въпреки това изследването утвърждава мощен принцип с далечни последици.

Ако методът бъде адаптиран за човешка тъкан, аптамерите биха могли да помогнат за по-прецизното засичане на сенесцентните клетки и потенциално за директното доставяне на терапии именно към тях — без да се засяга здравата тъкан наоколо.

Това би открило нови пътища за лечение на свързаните с възрастта заболявания и може да се окаже важна стъпка към по-ефективна и щадяща медицина на бъдещето.