Изключителният метаболизъм на питоните може да открие нови пътища към здравословно отслабване и дори да помогне в борбата с мускулната загуба, свързана със стареенето.
От змийска кръв до апетитен регулатор
За по-малко от десетилетие новите лекарства за отслабване преобразиха пазара, помагайки на милиони хора, но често предизвиквайки нежелани странични ефекти като гадене и храносмилателен дискомфорт. Какво ако подобен контрол върху апетита можеше да се постигне без тези недостатъци?
Учени в Съединените щати са открили непозната досега молекула в кръвта на питони, която подава сигнал към мозъка, че сме се нахранили достатъчно. Тези змии, достигащи до седем метра, могат да поглъщат изключително едра плячка — цяла антилопа например — и след това да прекарват месеци или дори години без никакъв прием на храна. Изследователите са привлечени не от диетата на змиите, а от забележителния факт, че питоните могат да гладуват и да се преяждат, без това да нанася трайни вреди на сърцето или мускулите им.
Какво представлява pTOS?
Молекулата, наречена пара-тирамин-О-сулфат (pTOS), е открита от професор Лесли Лейнванд и нейния екип от Университета на Колорадо — Болдър, в сътрудничество с изследователи от Медицинския факултет на Станфорд и Университета Бейлър. Резултатите са публикувани в престижното списание Nature Metabolism.
Изследователите установили, че непосредствено след хранене сърцето на питона се разширява с 25%, а метаболизмът му се ускорява 4000 пъти, за да подпомогне храносмилането. Успоредно с това нивата на pTOS в кръвта скачат над 1000 пъти. При хората pTOS също се повишава след хранене, но много по-умерено — около два до пет пъти.
Механизмът е следният: организмът използва аминокиселина, наречена тирозин, която чревните бактерии преобразуват в тирамин. Черният дроб от своя страна превръща тирамина в pTOS, която пътува до мозъка и подава сигнал за ситост, потискайки по този начин апетита.
Молекулата е останала незабелязана в лабораториите, защото обичайните опитни животни — мишки и плъхове — не я произвеждат естествено след хранене.
По-добра алтернатива на Оземпик?
За сравнение, GLP-1 е хормонът, към който са насочени лекарства като Оземпик и Вегови. Той помага на организма да се чувства сит, като забавя храносмилането и регулира кръвната захар, но честите странични ефекти включват гадене, храносмилателен дискомфорт и понякога повръщане.
При опити с мишки, на които е прилаган pTOS, животните приемали по-малко храна, а дългосрочното лечение довело до по-ниско телесно тегло и намален прием на храна. Важното е, че тези ефекти настъпили без съществени промени в двигателната активност, разхода на енергия или нивата на кръвна захар — което прави молекулата перспективна за изследвания в областта на затлъстяването.
Ролята на чревните бактерии
Откритието подчертава и важната роля на чревния микробиом за оформянето на метаболизма и изпращането на сигнали към мозъка. Пътят от тирозин към tPOS минава именно през чревните бактерии — без тях молекулата просто не би се образувала.
Все още предстои много работа
Засега pTOS е изследван само при мишки и ефектите му при хора не са проучени. Апетитопотискащото действие може да бъде намалено или напълно отсъстващо при хора с преддиабет или диабет тип 2, което предполага, че естественият „сигнал за ситост“ на организма може да не функционира ефективно при тези състояния.
