Един от четирима души преживява инсулт през живота си, според Световната организация за инсулт. До момента пациентите с парализирани ръки са имали ограничени възможности за помощ.

История на едно преживяване

През 2017 г. норвежката студентка Йохане Мари Хемнес внезапноколабира в дневната си. Тя е била парализирана от лявата си страна, а лекарите установили мозъчен кръвоизлив.

Осем години по-късно, 26-годишната Йохане се е научила да ходи отново след месеци рехабилитация, която била насочена главно към крака й. Ръката й обаче получила малко внимание и никога не си възвърнала пълната подвижност.

„Почти целият фокус беше върху крака ми, за да мога да ходя, а ръката ми беше напълно пренебрегната, изобщо не мислихме за нея“, разказва Хемнес, оцеляла след инсулт и сега ерготерапевт в Vilje Bionics.

Тя дори пожелала да си я отстрани, след като многократно я нараняваше, блъскайки се в врати.

„Исках просто да я отрежа, защото тя беше по-скоро пречка, отколкото помощ“, споделя тя.

Предизвикателствата на парезата

Хората, живеещи с пареза – частична или непълна парализа – имат крайници, които остават непокътнати, но нервните сигнали вече не работят правилно.

Основателите на норвежкия стартъп за бионични ръце Vilje Bionics казват, че оцелелите след инсулт имат ограничени възможности за спомагателни устройства, за разлика от бионичните протезни ръце за ампутирани хора.

„Тези хора се нуждаят от помощ, за да бъдат самостоятелни, да живеят у дома, да се върнат на работа и да имат повече възможности в живота си, точно както всички останали“, казва Саид Хосейни, изпълнителен директор и съосновател на Vilje Bionics.

Компанията разработва роботизирана ръка за хора с намалена подвижност поради нараняване на гръбначния мозък, травматично мозъчно увреждане или невромускулни заболявания.

Първият екзоскелет за цялата ръка

По-рано тази година Хемнес изпробва 3D принтирания екзоскелет и по-късно се присъедини към норвежкия стартъп.

„Наричам ръката си Джени, защото не се чувства като част от мен, защото не прави това, което искам да прави. Но когато всъщност имам това устройство, се чувства отново като аз. Не се чувства просто като ръката на друг човек“, казва тя.

Роботизираната ръка на Vilje Bionics подпомага движенията на рамото, лакътя и ръката, което я прави първият в света екзоскелет за цялата ръка.

До момента екзоскелетите за хора с паретични ръце покривали само до лакътя и използвали сензори върху кожата. Прототипът на Vilje Bionics, наречен Vilpower, използва нова сензорна технология, която не изисква контакт с кожата.

Как работи технологията

Повечето потребители запазват малки движения на ръката, които устройството „усилва“. Разработчиците на устройството казват, че то работи чрез „мислене как биха движили ръката си“.

„Защото ако мислиш, правиш малко движение и след това то усилва това движение“, обяснява Хосейни.

„То открива много малки движения на остатъчно движение на паретична ръка и усилва тези движения“, добавя той.

Роботизираната ръка може да се използва за рехабилитационни цели в бъдеще, но в момента компанията се фокусира върху помощта на „пациенти с трайни и значителни увреждания да бъдат по-независими“.

Повече от 40 пациенти са изпробвали роботизираната ръка по време на фазата на разработка до момента.

Очаквания за пускане на пазара

Прототипът е в последните етапи на завършване на продукта и компанията се надява да пусне роботизираните ръце в рамките на четири до шест месеца, като започне от Норвегия.

Откакто Хемнес започна да изпробва бионичната ръка, тя практикува рязане на зеленчуци и отваряне на бутилки. Казва, че е развълнувана да опита да готви един ден.

„Все още намирам нови функции всеки ден, защото не съм правила дейности с две ръце от осем години… като че ли цялото ми мозъчно обучение е отначало, за да разбера как да използвам и двете ръце. Но е толкова забавно да го използвам“, споделя Хемнес.

Обикновено са необходими два до три месеца тренировка, за да свикнат с роботизираната ръка, според разработчиците й.

Йохане казва, че чувства как Джени бавно изчезва и е „вече повече Йохане“.